Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Сами отпусна рамене.

— Но те са избегнали унищожителните бедствия. Не е имало биологични или ядрени войни. Правителството все още е гъвкаво и отзивчиво. Просто са се появили няколко проклети технически проблема.

— Но това са технически симптоми , Сами. За проблеми, които правителството разбира прекалено добре. Убеден съм. — И не мога да направя абсолютно нищо! Припомни си цинизма на Гунар Ларсон. До известна степен и този разговор замираше в същата задънена улица. Но Фам Нувен имаше достатъчно време да обмисли възможните решения. — Гъвкавостта на управниците ще доведе до техния живот или тяхната смърт. Те са приели натиска за усъвършенстване преди векове. Гениалността, свободата и познанията на миналото са ги запазили досега, но в крайна сметка усъвършенстването е предизвикало точката на пречупване. На луните-мегаполиси са изградени най-големите мрежи в цялото Обитавано от хора космическо пространство, но те също са задръстени.

— Но ние знаем… исках да кажа, те знаят това. Отдавна е определен пределът на безопасност.

Намджем беше върховата точка на разпределителната автоматика. И всяко десетилетие носеше подобрения. С всяко десетилетие правителството задоволяваше нуждите от усъвършенстване на разпределението на ресурсите, както и границите на безопасните ограничения. Спиралата, която водеше надолу, бе много по-гъвкава от песимизма на Карл Маркс и Хан Су от Зората на цивилизацията. Но можеше да се открие бегла връзка с идеите на Манкур Олсън. Правителството не направи опит да поеме пряко управление. Свободното предприемачество и индивидуалното планиране даваха много по-добри резултати. Но ако се избегнеха всички класически капани на корупцията, централизираното управление и безумните инвестиции, все пак…

— Накрая се стига до провал. Правителството трябва да се намеси пряко. Дори при отстраняване на всички други заплахи, сложността на собствените ви постижения постепенно ще ви повлече надолу.

— Да, разбирам — отклони поглед Сами.

Фам синхронизира шлема си, за да проследи очите на по-младия мъж — Тарелск и Марест, двете най-големи луни. Населението на всяка прехвърляше два милиарда души. Два диска, блеснали от светлините на градовете, които бавно се плъзгаха пред своята планета-майка. А тя сама по себе си представляваше най-големият парк в Обитаваното от хора космическо пространство. Но накрая гибелта на Намджем идеше да дойде внезапно, светкавично. Слънчевата система Намджем нямаше да бъде естествено опустошена като астероидните колонии в началото на Космическата ера. Но луните-мегаполиси се нуждаеха от високи технологии за поддържане живота на милиардното население. Всяко голямо бедствие можеше лесно да се превърне в широкомащабна системна война. Не една цивилизация беше загинала след подобен погром. Сами наблюдаваше гледката — мирна, удивителна, остаряла с векове. После промълви:

— Знам… През всички години, които прекарах сред Чуенг Хо, вие говорехте точно това на хората. И го повтаряте от векове. Извинете, Фам. Винаги съм смятал… Никога не съм вярвал, че родното ми място може да загине… толкова скоро…

— Чудя се…

Фам огледа командната зала на флагманския си кораб и малките екрани, които предаваха командните зали на останалите трийсет кораба от флотилията му. Бяха по средата на пътя. Само трима или четирима на всеки команден мостик. Това беше най-отегчителната работа в космоса. Но флотилията на Нувен беше една от най-големите, потеглила за Срещата. Над десет хиляди Чуенг Хо спяха в камерите за летаргичен сън на неговите кораби. Точно преди един век напуснаха Терню и летяха в ято на разстояние, при което защитните щитове на корабите не можеха да си взаимодействат. Най-отдалечената командна зала беше на около четири хиляди светлинни секунди от флагманския кораб на Фам.

— Остават ни още двайсет години полет до Намджем — продължи Фам. — Дълго време, ако решим да го прекараме в Бдение. Може би… това ни дава възможност да докажем, че всичко, което говорех, наистина може да се осъществи. На Намджем ще цари пълен хаос, когато пристигнем. Но ние ще им окажем помощ при измъкването от планетарния капан. Разполагаме с достатъчно хора.

Седяха в командната зала на „Далечен взор“, кораба на Сами. Командният мостик беше почти оживен. Пет от трийсетте командни пулта бяха заети. Сами поглеждаше от пулт към пулт. Най-накрая отново вдигна очи към Фам Нувен. По лицето му се разливаше нещо като надежда.