Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Тарелск се намираше точно пред тях. Милионите светлини, озарявали великите му дни, бяха угаснали — било по нареждане на правителството, било от импулсните бомби на Фам. Но сателитът не беше мъртъв. Жертвите бяха сведени до минимума на човешките възможности. И следващите петдесет секунди щяха да бъдат най-опасното време за флотилията на Фам — предстоеше корабите да изгасят фаровете си. Без тях не бе възможно да използват енергийните лъчи, а без енергийните лъчи корабите им можеха да бъдат повредени дори от случаен сблъсък с части от засегнати космически апарати.

— Четирийсет секунди до изключване на фаровете!

Фам прегледа докладите от другите флотилии: някои кораби се бяха приземили на Намджем, други две хиляди се приближаваха, за да спасят населението на Мареск от гладна смърт. Луната плуваше сред истерия от глад като митичен, дълбоководен левиатан. Повечето от двете хиляди кораба успяха да кацнат на доковете. Другите останаха над повърхността. Зад лимба на Мареск се виждаше последният товарен кораб от външната система. Огромният бавен, подобен на дирижабъл апарат беше кацнал преди Мсек. На борда му имаше десет милиона тона зърно — достатъчно, за да удължи малко агонията на Мареск.

— Двайсет секунди до изключване на фаровете!

Още няколко секунди Фам не откъсна очи от Мареск. Рояци ниско прелитащи летателни апарати кръжаха около корабите на Чуенг Хо, но не започваха атака. Хората явно не си бяха загубили умовете като управниците на Тарелск.

Сребърни глифи затрептяха в горната част на визьора на Фам, смразяващи късчета лед. Съобщението беше изпратено от агентите на Сура на Мареск: Разкрит саботаж на доковете за приземяване. Не кацайте! Не кацайте! Не кацайте! И изгледите от Мареск избледняха от визьора. За миг той погледна от капитанския мостик на „Далечен взор“ към света на Намджем. Слънчева светлина ведро озари почти цялото му лице. Като използваше собствените си очи, Фам не виждаше Мареск, скрит зад планетата.

В този момент в крайния слой от атмосферата на Намджем избухна ослепително сияние на ново слънце, родено някъде зад него. След две секунди проблясъкът се повтори, после се потрети.

Преди миг екипажът на „Далечен взор“ бе погълнат изцяло от отчитането на секундите до изключването на фаровете и подготовката за опасностите, на които щеше да бъде изложен корабът при невъзможността да използва енергийните си лъчи. А сега всички се раздвижиха и с изумление се втренчиха в отблясъците, които избухваха зад лимба на Намджем.

— Мултигигатонни експлозии около Мареск! — аналитикът се стараеше да прикрие вълнението в гласа си. — Нашите кораби близо до повърхността… Мили Боже! Няма ги!

Корабите заедно с над милиардното население на мегаполиса бяха изчезнали.

Сами Парк седеше смразен, с втренчен в екрана поглед. Фам осъзна, че трябва да поеме командването. Но след миг Сами се наведе напред, опъвайки предпазните колани, и произнесе високо и решително:

— Тран, Ланг, по местата! Търсете нашите кораби!

— Изключване на фаровете — сега! — разнесе се друг глас.

Фам усети познатата лекота при пропадането след изключването на основния фар на „Далечен взор“. Визьорът на шлема му показваше всичките трийсет кораба от флотилията му. Всички изключиха фаровете си в рамките на сто милисекунди от определения момент. Тарелск се носеше на по-малко от четири километра пред тях — толкова близко, че не приличаше на луна или планета, а наподобяваше пейзаж, ширнал се до хоризонта във всички посоки. Преди пристигането на човечеството Тарелск беше просто още един мъртъв, осеян с кратери спътник, малко по-голям от земната Луна. Но както на Луната, и тук икономиката на транспорта й донесе величие. Осветени от света Намджем, пасторалните пейзажи се редуваха с изкуствените високи планини на Тарелск. А за разлика от старата Луна този свят никога не беше преживявал предизвикан от хората катаклизъм… досега.

— Скорост на снижение петдесет и пет метра в секунда. Разстояние трийсет и пет хиляди метра.

Съвсем умишлено се спускаха толкова ниско, така че противниковата страна да не може да ги атакува, без да разруши и собствените си оръжия. Но това безумно правителство току-що унищожи един милиард души!

— Сами! Спускай кораба! Кацни някъде!

— Хм… — очите на Сами се впиха в неговите и сега той също разбра.

Но беше прекалено късно. Всички системи изключиха. Визьорите в шлемовете им угаснаха. За първи път в живота си Фам Нувен усети физически люлеенето на космическия кораб. Корпусът и защитният щит — милиони тонове — поеха и омекотиха удара, но нещо ги смазваше. Фам погледна към командния мостик. Навсякъде се носеха гласове, които докладваха, без обаче да са подложили информацията на проверка и анализ.