Върнър Виндж - Убежище в дълбината

В слушалките на Фам прозвуча трясъкът от приземяването на още един кораб — на около трийсет километра разстояние.

— Сър, тук всичко работи… срещу нас. Изгубих петнайсет от хората си на спирката на метрото.

— Какво да се прави, Дав. Разполагаш с импулсни бомби. Използвай ги! След това въведи в устройствата им нашата автоматика!

Екипът на Сами се отдалечаваше все повече и повече от хората на Фам. Минаваха през същите пукнатини в металните корпуси, но при всеки завой Сами тръгваше в противоположната посока. Отначало на Фам това не му направи впечатление. Връзката през стените все още беше задоволителна, а разделени ставаха по-трудна мишена. По дяволите, Сами вече е доста на изток и надолу! Изведнъж групата на Фам бе заобиколена от местни. Някои твърдяха, че са системни специалисти — хора, които могат да им покажат къде да се опитат да противодействат на автоматичния контрол.

— Сами, чакай!

Връзката предаваше само образи със забавен кадър и Фам не можеше да види какво правят Сами и хората му. Но те неизменно се отдалечаваха. След миг чу:

— Фам, пробиваме си път през отломките в двора на университета. Тук е имало взрив и…

Замръзнала картина от екипа на Сами се появи във визьора на Фам. Затревена площ като в парк. Поне двайсетина местни тичаха към камерата. Никой не носеше скафандър. Но високо горе, близо до тавана, се рееха кълба прах и разпилени документи. Аудиоканалът се изпълни с пронизително пращене от предаваната информация. Втора картина се оформяше бавно. Хората на Сами се бяха заели с апаратурата за индустриален ремонт. Огромна тълпа извираше от нищото. Сред тях имаше и деца. Вероятно мястото някога е представлявало една от онези обърнати наопаки кули. Гласът на Сами прозвуча в слушалките.

— Това са моите хора, Фам!

Фам си спомни, че членове от семейството на Сами живееха на Тарелск и бяха учени. Проклятие!

— Не се отклонявай от задачата, Сами! Това място има повече застроена площ отколкото всички градове на равна по големина планета! Шансовете да проверим всички нива са нулеви!

— Не са нулеви! — гласът заглъхна и думите станаха неразбираеми. — … не съм ти казвал, изглеждаше незначително… Но аз направих така, че „Далечен взор“ да спре близо до Политехниката.

Проклятие! Двойно проклятие!

— Виж, можем да ги спасим, Фам! Освен това… те ни очакват. Някои от хората на Сура също са тук. Между другото, те са се добрали до плановете за управление на системата… и до някои от софтуерните промени на новия режим. Фам, те смятат, че знаят къде са слабите им места.

Може би беше за добро, че Сами кроеше собствени планове. Като наземни бойци Чуенг Хо бяха кръгла нула. Но плановете за управление на системата даваха възможност за ход срещу правителството и неговата контролна мрежа.

Десет Ксек по-късно Фам установи връзка с безумците, които се наричаха управници — шестима паникьосани мъже със зачервени очи. Главнокомандващият им носеше униформа, която вероятно някога е била шита за поддръжка на парковете. Бяха стигнали края на своята цивилизация.

— Безсилни сте — каза им Фам. — Само можете да влошите още повече положението.

— Глупости. Ние управляваме Тарелск. Унищожихме и вас, и ненаситниците на Мареск. Ресурсите ни са напълно достатъчни за самостоятелността на Тарелск. Когато си отидете, ние ще установим нов ред.

Картината се разми и избледня. Фам така и не разбра дали прекъсването беше умишлено, или просто системата за връзка се развали. Но това нямаше значение. Разговорът продължи достатъчно дълго, за да установи непреклонността им. Но хората на Фам Нувен разполагаха с хардуер и софтуер, които превъзхождаха наследените от Намджем. С тяхното оборудване и помощта на местното население безумното правителство нямаше да се задържи повече от няколко Ксек.

А когато то си заминеше, започваше същинската работа по Избавлението.

Великата среща на Чуенг Хо се проведе 20 Мсек по-късно. Слънчевата система на Намджем все още беше опустошена зона. Алджин беше почти безлюден, а света на Намджем приютяваше населението му, за да не загине от глад. Най-малката луна, Мареск представляваше радиоактивна пустиня. Възстановяването на спътника щеше да отнеме столетия. Почти един милиард души намериха смъртта си там. Но последната доставка с хранителни запаси беше спасена. Агроавтоматиката на външната система беше приведена отново в действие и тя осигуряваше храна за двата милиарда останало на Тарелск население. Автоматиката на Намджем претърпя сериозни повреди и работеше с десет процента от капацитета си отпреди катастрофата. Хората от системата Намджем, оцелели досега, трябваше да я възобновят. Но нямаше да има упадък, нямаше да започнат от Мрачната ера. А правнуците на оцелелите щяха да се чудят на ужасите на това време.