Върнър Виндж - Убежище в дълбината

И след няколко години Паяците щяха да му предоставят индустриална екология, чрез която да използва докрай всички ресурси.

Никога в историите на човешките цивилизации не беше съществувало място и време, където толкова много благоприятни възможности се откриват пред един-единствен човек. Преди двайсет и пет години един по-млад Томас Нау би трепнал пред неизвестното. Но времето течеше. Крачка след крачка той се изправяше срещу проблеми и ги разрешаваше. И Арахна щеше да му осигури всемогъщество да основе династия, невиждана досега от човечеството. Нямаше да стане бързо — може би след век или два — но и тогава той ще бъде в разцвета на силите си според стандартите на Чуенг Хо. Ще разгроми кликите на Новородените. И в този край на Обитаваното от хора космическо пространство ще се роди най-великата империя на всички времена. Легендата за Фам Нувен ще избледнее пред сиянието, което Томас Нау ще разпръсне.

А Киви? Той хвърли последен поглед нагоре. Надяваше се, че тя ще издържи до края на Изгнанието. Щеше да му окаже неоценима помощ, след като завладееха Паяците. Но маската се разпадаше. Промиването на мозъци не беше усъвършенствано. Киви се възстановяваше по-бързо отколкото в началото. Анне не можеше да елиминира „остатъчното невралгично равновесие“, както го наричаше тя, без да унищожи обширни участъци от мозъка на Киви. Естествено, появяваха се и несъответствия, които дори астаргичната амнезия не беше в състояние да обхване напълно. Постепенно, дори при най-умелата намеса… Но как да обясни неизпълнените си обещания за равнопоставеност? Как да оправдае действията, които ще предприеме срещу Паяците, или програмата за размножаване, от която хората се нуждаеха? Не. За съжаление, отърваването от Киви беше неизбежно. И дори в този случай тя ще му бъде полезна. Все още е възможно тя да му роди деца. Някой ден неговото царство трябва да има наследници.

Две хиляди секунди по-късно Киви се вмъкна в пивницата на Бени. През това Бдение Бени ръководеше кръчмата. Чудесно!

Той беше любимият й кръчмар. Известно време двамата се пазариха за новото оборудване, което той искаше.

— Боже мой, Бени! Трябват ти още видеотапети? Има и други проекти, където да влязат в употреба.

Например, за парка под Хамърфест! Бени сви рамене.

— Накарай Пастира да оправи съгласуването на изображенията и няма да искам видеотапети. Просто нещата се изхабяват. Виждаш ли? — и той посочи пода, където образът на Арахна беше постоянна гледка.

Киви видя носещата се буря, която щеше да достигне Принстън след няколко Ксек. Със сигурност екранните драйвъри още работеха, но също така се забелязваше изкривяването и оцветените петна.

— Добре, има какво още да се вземе от „Невидимата ръка“, но ще струва скъпо.

Ритцер Брюхел щеше да се запени, дори ако не му трябваха видеотапети. Той смяташе „Ръката“ за свое лично имение. Киви погледна другите точки от написания на ръка списък на Бени. Всички хранителни продукти за зареждане произхождаха от оранжерията за бактерии и културите, които отглеждаше Гонле. Летливи вещества и суровини! За най-добри приятели тези двамата приемаха бизнес съревнованието си ужасно сериозно.

С крайчеца на окото си Киви зърна някакво движение. Вдигна поглед. Почти до тавана компанията на Ксин се беше разположила на обичайното си място. Езр! Неволна усмивка озари лицето на Киви. Беше обърнат настрани и гледаше към нея. Тя му махна с ръка. Като че ли изражението му се смрази и той извърна глава. За миг пристъпът на старата болка помрачи съзнанието й. Дори сега, когато го виждаше, тя всеки път изпитваше това неконтролируемо радостно потрепване — все едно срещаше стар починал приятел, с когото можеш да си кажеш толкова много. Но годините отлитаха и всеки път той извръщаше глава. А тя нямаше намерение да причини зло на Триксия Бонзол. Помагаше на Томас, защото той беше добър човек — един мъж, който даваше всичко от себе си, за да ги преведе през изпитанията на Изгнанието.

Запита се дали Езр изобщо някога ще изслуша обяснението й. Може би. Времето беше пред тях. Когато Изгнанието свърши, цяла цивилизация ще им се притече на помощ и Триксия ще се върне при него. Тогава със сигурност той ще й прости.

Пространството между външния корпус на лагера и обитаемите куполи представляваше буфер срещу внезапна разхерметизация. С времето различните земеделски култури, отглеждани от Гонле Фонг, бяха заели мястото, но загубата на налягане би унищожила някои от гъбичките или опитите й с канберски цветя. Дори сега оранжериите на Фонг използваха само част от мъртвото пространство. Недалеч оттам щеше да се състои и срещата между Фам и Езр Вин. Тук въздухът бе неподвижен и студен. Единствената светлина, която се промъкваше през външната стена, беше намаляващото сияние на Изчезващата звезда.