Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Хм. Ами опасности, които няма да открием, защото не използваме локализаторите. Само погледни днешното заседание.

На екрана се появи кратък преглед на всички настоящи грижи за сигурността: опитите на Гонле Фонг да получи автоматизирани системи за дестилационните, снабдяващи черния пазар; перверзната привързаност, която много хора изпитваха към Паяците — трогателна загриженост, но и потенциален проблем при започването на истинските действия; същинските размери на параноята на Анне.

— Знам, че я наблюдавате, сър — продължи Ритцер, — но смятам, че тя се променя. Не става въпрос единствено за системата за автоматични врати. Започва да проявява обезпокоително чувство за собственост към нейните „умни глави“.

— Възможно е да съм я настроил много крайно — подозренията на Анне за саботаж срещу „умните глави“ бяха напълно необосновани, нещо съвсем нетипично за нейната маниакална аналитична прецизност. — Но какво ще спечелим, ако пръснем локализаторите из Хамърфест?

— С помощта на локализаторите моите съгледвачи ще могат да извършват непрекъснат, изключително подробен анализ в Хамърфест и да установят съотношението между натоварването на мрежата и истинските събития. Скандално е, че най-елементарната ни система за сигурност се използва там, където е необходимо да се въведе най-сложната.

— Хм… — Нау впи поглед в очите на Ритцер.

Още като дете научи едно много важно правило: каквото и да правиш, никога не заблуждавай самия себе си. Исторически погледнато, самозаблудата беше унищожила много велики мъже, от Нелмун Дир до Фам Нувен. Бъди честен пред себе си! Той наистина желаеше езерото, което Киви му беше показала под Хамърфест. С такъв парк можеше да подобри това отвратително място. Да постигне великолепие, което Чуенг Хо рядко създаваха дори в цивилизованите системи. Но желанията му не бяха извинение да пренебрегва изискванията за сигурност. Може би дори самоотричането влошаваше положението. Смени курса: кой ще се заеме с това? Ритцер Брюхел преливаше от ентусиазъм. И в никакъв случай не биваше да бъде подценяван. Не толкова директно! Киви беше поставила тази дилема.

— А какво ще кажеш за Киви Лизолет, Ритцер? Какви са данните от анализа?

Очите на Ритцер припламнаха. Убийствената ненавист към нея не угасваше.

— И двамата знаем колко бързо успява да прозре истината. Неотклонното наблюдение е по-необходимо от всеки друг път. Но засега тя е напълно, изцяло чиста. Не те обича, но възхищението й към теб граничи с любов. Тя е истински шедьовър, сър.

Киви откриваше истината вече по време на всяко Бдение. Но последното промиване на мозъка й се извърши съвсем неотдавна. С разширяването на обсега на локализаторите тя щеше да бъде под още по-строго наблюдение.

— Добре, помощник, постави локализатори в Хамърфест!

Естествено, локализаторите на Чуенг Хо вече бяха пръснати из целия Хамърфест. Прахообразните частици се носеха по въздухопроводите, прилепваха към дрехите, косата и дори кожата на хората. И бяха вездесъщи във всички обитаеми пространства около астероида.

Колкото и всемогъщи да бяха, без енергия локализаторите представляваха безполезни парченца метално стъкло. Хората на Анне вече препрограмираха кабелната мрежа в Хамърфест и я разширяваха в новоиздълбаните отдолу пещери. Сега микровълните пулсираха през откритите пространства десет пъти в секунда. Енергията не можеше да прехвърли прага за биологично увреждане и беше достатъчно слаба, за да не нарушава действието на останалото оборудване. Лозализаторите на Чуенг Хо не се захранваха с голямо количество енергия. Тя им беше необходима единствено за задействането на микроскопичните сензори и осигуряването на комуникация с най-близко разположеното устройство. Десет секунди след включването на микровълновите импулси Ритцер докладва, че мрежата е стабилизирана и предоставя безгрешни данни. Милиони процесори бяха разположени на пространство с диаметър от четиристотин метра. И всеки беше малко по-мощен от компютър от Зората на цивилизацията. Но съвкупността им образуваше най-мощната компютърна мрежа на L1.

За четири дни Киви завърши издълбаването на пещерата и постави вълновите сервоклапи. Баща й вече покриваше планинската част от пейзажа с пръст. Най-накрая щяха да напълнят езерото с вода.

След въвеждането на локализаторите Нау се чудеше как през цялото това време са се справяли без тях. Ритцер Брюхел се оказа абсолютно прав. Преди сигурността им в Хамърфест беше изградена на сляпо. Преди лагерът на Чуенг Хо беше по-безопасен за операциите по сигурността. Ден след ден Нау наблюдаваше как Брюхел и съгледвачите му щателно обезопасяват целия Хамърфест. След това дойде ред на космическите кораби и складовия балон. Той дори наруши традицията и включи локализаторите за 100 Ксек дори в арсенала. Като че ли светлинен сноп разкъса предишния мрак. Откриха и затвориха дузини пробойни в системата за сигурност… но не намериха нито следа от подривна дейност. Въпреки това резултатите бяха чудесен повод за укрепване на доверието — както при проверка за несъществуващи домашни паразити, когато обаче разбираш къде трябва да поставиш отровата и капаните за евентуални бъдещи нашествия.