Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Значи почти всички са тук.

— Да, тук сме! Толкова се радвам, че успя да дойдеш. Можеш да ни просветиш отвътре какво става. — Посланик на добра воля от Пастира. Киви добре се вписваше в тази роля. Никакъв натиск над нея днес. Беше облечена в дантелена рокля, която леко се полюшваше с всяко нейно движение. Дори и в беседката в Езерния парк не бе изглеждала така красива. Младата жена се настани плахо на масата. Бени също седна за малко, от учтивост. Подаде й контролното устройство.

— Гонле ми го даде. Съжалявам, че нямаме по-добри — той и показа екрана и възможностите за свръзка. — А това ти дава гласов достъп до целия салон. Моля те, използвай го. Ти знаеш какво става по-добре от всеки друг. — Киви пое устройството. С другата ръка здраво придържаше котенцето. Създанието сгъна крилцата си по-удобно, но инак не се оплака. Години наред Киви беше най-популярната от вътрешното обкръжение на Пастира. Тя не беше истински посланик — по-скоро беше принцеса. Така я бе описал някога Бени на Гонле Фонг. В отговор Гонле се ухили цинично, но после се съгласи с него. Всички се доверяваха на Киви — нежното ограничение на тиранията. И все пак, понякога тя като че се чувстваше объркана. И днес беше така. Бени се отпусна отново на стола. Нека другите да потичат малко. Някак си знаеше, че Киви повече се нуждае от вниманието му. След малко тя вдигна очи — следа от някогашната усмивка огряваше лицето й.

— Да, мога да водя предаването. Томас ми показа как. — Тя пусна котето и го потупа по ръката. — Не се тревожи, Бени. Спасителната операция е сложна, но ще я осъществим.

Поигра си с устройството. Централните екрани на салона грейнаха в цветовете на съобщенията — светлината обливаше обкичените с цветя лозници. Когато заговори, гласът й се разнесе от хиляда микроговорители, настроени така, сякаш тя се намираше до всеки един от клиентите.

— Здравейте всички. Добре дошли на представлението. — Гласът й беше щастлив и уверен — това беше Киви, която всички познаваха.

Централните екрани излъчваха многобройни картини — лицето на Киви, Арахна, гледана от „Невидимата ръка“, Пастир Нау, който работеше в покоите си сред Северната лапа, схема на орбитата на „Ръката“ и военната конфигурация на различните народи на Паяците.

— Както знаете, нашата стара приятелка Виктъри Смит току-що пристигна в Южната земя. След малко тя ще бъде в техния парламент и ще се насладим на нещо, което никой от нас не е преживявал досега — директна картина, предавана от човешка камера от планетата. Най-накрая, след толкова години, ще видим всичко непосредствено. — На големия централен екран усмивка огря лицето на Киви. — Смятайте го за първото вкусване от онова, което ни предстои, началото на съвместния ни живот с народа на Арахна. Но преди да стигнем до това, знаете, че трябва да предотвратим война и най-сетне да обявим присъствието си. — Тя погледна екраните и гласът й трепна, сякаш изведнъж бе поразена от чудовищните размери на предприетото от тях. — Планирали сме да го направим само след четирийсет Ксек, когато нашите манипулации в мрежата на ниска орбита бъдат осъществени и орбитата на „Ръката“ мине над столиците и на Сродниците, и на Съглашението. Мисля, че знаете колко сложно може да се окаже това. Паяците, които се надяваме, че ще станат наши приятели, са в много по-опасно положение, отколкото биха могли да преживеят повечето човешки цивилизации. Но зная, че сте се подготвили добре за този ден. Когато дойде времето за съобщението и контакта, аз зная, че ще успеем. Така че, засега гледайте. Скоро ще имаме много работа.

Странно, но Рачнер Тракт запази своя чин полковник — не че бившите му колеги сега биха му доверили дори чистенето на тоалетните им. Генерал Смит се отнесе с него меко. Не можеха да докажат , че е предател — а очевидно тя не искаше да го подлага на подробен разпит. Ето как Рачнер Тракт, бивш служител на управлението, чието име не споменаваха, се оказа със заплата, напълно годен за ежедневна служба… и без никаква работа.

Бяха изминали четири дни от онова ужасно събрание в Териториалното командване, но за Тракт позорът се трупаше от повече от година. И когато най-сетне го сполетя беше същинско облекчение. Ако не се брои злощастната подробност, че той оцеля — жив призрак.

Едновремешните офицери, особено тийфърите, след подобно унижение си режеха главите. Рачнер Тракт беше наполовина тийфър, но не си отсече главата с тежък меч. Вместо това си я махна с петдневен физ-запой — през цялото време кръстосваше крайбрежния булевард в Калорика. Идиот докрай. Калорика беше единственото място на света, където беше твърде топло, че да изпаднеш във физ-кома.