Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Познатото звездно небе се простираше, кристално ясно чак до хоризонта. Тъкмо тази яснота превръщаше острова за Обрет Нетеринг в същински рай. Петънце от отразена светлина трябваше да се издигне бавно в небето. Много бледо петънце — мъртвото слънце беше толкова невзрачно! Нетеринг се взираше ли взираше, напрягаше се да забележи и най-лекия проблясък на движение… Нищо. Може би трябваше да си стои при радара. Може би точно сега пропускаха единствения си шанс да се сдобият с наистина добри данни. Шепри вече бе успял да измъкне телескопа от шкафа. Сега се бореше да го нагласи.

— Помогнете ми, господине!

И двамата не бяха познали. Щастливата случайност може и да беше ангел, но много капризен ангел. Обрет се обърна към Шепри, малко засрамен, задето го е пренебрегнал. Разбира се, продължаваше да наблюдава небето — ивицата тъкмо до зенита, където трябваше вече да се е появило малко светло петънце. Парченце мрак трепна на фона на сияйните канари на Планините на Крадеца. Парченце мрак. Нещо… огромно.

Забравил всякакво достойнство, Нетеринг падна на хълбок и вдигна квадринокъла към по-малките си очи. Но за тази вечер — толкова… Той бавно се обърна и проследи предполагаемия летателен път на мишената си, като се молеше да я улови отново.

— Какво има, господине?

— Шепри, погледни нагоре… Просто погледни нагоре.

Една секунда хлапето не каза нищо.

— О!

Обрет Нетеринг не слушаше. Беше уловил нещото в обхвата на окуляра и цялото му внимание бе съсредоточено върху гледането и запомнянето. А онова, което видя, бе отсъствие на светлина, силует, препускащ през галактическото струпване на звездни облаци. Беше почти на четвърт градус насреща. В празнината между звездните облаци то отново ставаше невидимо… а после отново го видя за секунда. Дори имаше чувството, че разгада формата му — сплескан цилиндър, насочен надолу, с някакъв намек за сложност, който биеше на очи в средата на кораба.

В средата на кораба.

Останалата част от следата прекосяваше самотни звездни полета чак до южния хоризонт. Нетеринг напразно се опитваше да проследи целия му път. Ако не беше прекосило Планините на Крадеца, можеше изобщо да го пропусне. Благодаря ти, щастлива случайност!

Той спусна квадринокъла и се изправи.

— Ще наблюдаваме още няколко минути. — Какъв ли друг боклук можеше да е долетял с това нещо?

— О, моля ви, нека сляза долу и го пусна по мрежата! — примоли се хлапето. — На повече от деветдесет мили височина, и толкова голямо, че различих формата му! Трябва да е половин миля дълго!

— Добре, давай.

Шепри изчезна надолу по стълбите. Минаха три минути. Четири. Над южния хоризонт се плъзна някакъв проблясък — най-вероятно нисколетящ комуникационен спътник. Нетеринг прибра квадринокъла в джоба си и бавно заслиза по стълбите. Този път Въздушната отбрана трябваше да го изслуша. Голяма част от парите, които Нетеринг получаваше по договор, идваха от Разузнавателната служба на Съглашението. Той знаеше за плаващите спътници, които напоследък Сродниците бяха започнали да изстрелват. Този не е наш, не е и на Сродниците. С това пристигане цялата ни война се свежда до дребни свади! Светът беше толкова близо до ядрен сблъсък. А сега… какво? Спомни си какво беше разправял старият Ъндърхил за „дълбината в небето“. Но ангелите трябваше да идват от добрата студена земя, никога — от празното небе.

Шепри го пресрещна в долния край на стълбището.

— Не става, господине. Не мога…

— Връзката с континента ли е лоша?

— Не, добра е. Но Въздушната отбрана ме разкара точно като първия път.

— Може би вече знаят.

Шепри заръкомаха развълнувано.

— Може би. Но нещо шантаво става и с клюките. От няколко дена хахавите съобщения направо удариха тавана. Нали знаете, твърдения, че идва краят на света, забелязани снежни тролове… Падна майтап — дори и аз пуснах няколко контрадивотии. Но тази вечер пациентите тотално са излудели. — Шепри млъкна, като че запасът му от жаргон се изчерпа. Изведнъж доби много млад и неуверен вид. — Това… не е нормално, господине. Намерих две съобщения, които описват точно онова, което видяхме. Тъкмо това човек би очаквал за нещо, случило се току-що посред океана. Но те съвсем се губят сред всичките хахавелщини.

Хммм. Нетеринг прекоси стаята и се отпусна на старата си стойка до контролния пулт. Шепри щъкаше насам-натам и чакаше преценката му. Когато дойдох за първи път в обсерваторията, контролният пулт заемаше три стени — инструменти и лостове, почти всичките аналогови. Сега в по-голямата си част оборудването беше миниатюрно, дигитално, прецизно. Понякога се шегуваше с Шепри и го питаше бива ли наистина да се доверяват на нещо, дето не могат да му видят вътрешностите. Шепри така и не проумяваше неговата липса на доверие към компютърната автоматика. До тази вечер.