Майкл Муркок - Градът на Звяра

От шахтата се разнесе шум на плъзгащо се тяло. В следващия момент отстрани на платформата се показа огромна плоска, змиевидна глава, която се поклащаше в ритъма на песента на Хоргул.

Аргзууните замърмориха в суеверен страх и започнаха да се поклащат в такт с главата. Тя беше в противен жълтеникав цвят. От муцуната излизаха извити нагоре дълги зъби. От нея се разнасяше неприятна миризма. Изведнъж тя разтвори челюстите си и с ужасяващо съскане разкри бездънната си уста и огромен, раздвоен език.

Пеенето на Хоргул ставаше все по-тихо и по-тихо, поклащането по-леко. Пригласяното от страна на множеството почти не се долавяше и накрая внезапно настана пълна тишина.

Изведнъж тишината бе нарушена от писък, долетял зад гърба ми.

— Не! Не!

Обърнах глава и видях кой бе изпищял.

— Шизала! — извиках неволно. Мръсниците я бяха довели тук, за да стане свидетел на смъртта ми. Дори и отдалеч забелязах, че бузите й са мокри от сълзи. Тя се дърпаше в ръцете на двамата великани, които я държаха. Опитах да се измъкна и да изтичам към нея, но пазачите ме спряха.

— Остани жива! — извиках й аз. — Трябва да живееш! Не се страхувай! — Не можех да й кажа, че в този момент Дарнад язди назад към цивилизацията, за да потърси помощ за спасението й. Но се надявах моят вик да означава нещо за нея. — Остани жива!

Нейният глас слабо ми отговори:

— О, Майкъл Кейн, аз, аз…

— Тишина! — Хоргул беше с лице към нас и се обръщаше не само към поданиците си, но и към двама ни с Шизала. — Доведете пленника до края на шахтата.

Избутаха ме напред. Погледнах надолу, където се беше свил Звярът Н’аал. Странно интелигентните му очи отвърнаха на погледа ми с нещо като — потръпнах при тази мисъл — мрачен хумор!

— Днес Звярът Н’аал е в добро настроение — каза Хоргул отгоре. — Ще си поиграе с теб, преди да те погълне.

Опитах се да не показвам ужаса, който ме изпълваше.

— Хвърлете го долу! — заповяда Хоргул.

Бях хвърлен в шахтата при звяра — вързан и безпомощен.

Успях да се приземя на крака на няколко метра от мястото, където все още лежеше свито на кълбо грамадното змиеподобно създание и ме гледаше с всяващите ужас очи.

И тогава ненадейно долетя вик. Вдигнах глава. Един воин аргзуун гледаше надолу към мен — същият, когото бях забелязал по-рано да ме поглежда особено. В едната си ръка държеше меч, а в другата — бойна брадва. Но какво правеше той?

Чух как Хоргул крещи на стражата:

— Спрете го!

В следващия момент аргзуунът скочи долу и застана до мен. Вдигна меча и тогава проумях какво става.

В първия миг реших, че по някакви причини, известни само на него, воинът ще ме разсече. Но се случи нещо съвсем различно. Той разсече въжетата, с които бях вързан.

— Аз те познавам — казах изненадан. — Ти си войнът, с когото се бих близо до Варнал.

— Аз съм войнът, чийто живот ти пощади и спаси от обидите и мечовете на другарите му. Много мислих над постъпката ти, Майкъл Кейн. Възхитих се на жеста ти. Той означава много за мен. А сега поне мога да ти помогна да се биеш за живота си срещу това изчадие.

— Но мислех, че твоят народ се страхува от него, защото го смята за свръхестествено същество.

— Така е, но започнах да се съмнявам, че това отговаря на истината. Бързо, вземи меча, винаги съм бил по-добър с бойната брадва, отколкото с меч.

С този неочакван и добре дошъл съюзник аз се обърнах с лице към Звяра Н’аал.

Звярът изглеждаше объркан от развоя на събитията. Местеше поглед от единия към другия, несигурен кого да нападне първи, защото ние бяхме започнали да се движим, и двамата — дебнещи, чакащи.

Изведнъж грамадната глава на Звяра замахна към мен. Заотстъпвах назад, препъвайки се, докато се опрях в стената и замахнах отчаяно към зурлата с грамадното оръжие.

Звярът явно не беше свикнал жертвите му да оказват съпротива. Докато разсичах муцуната му, от изненада той гневно засъска.

Животното се дръпна назад и започна да се развива. Много скоро главата му се извиси високо над мен и аз се оказах в сянката й. Над мен се надвеси бездънната уста и за момент си помислих, че ще ме нагълта на една хапка. Вдигнах меча нагоре. Когато муцуната, от която се разнасяше непоносима смрад, се озова точно над мен, забих острието право нагоре в мекото небце.

Звярът изрева и се дръпна назад. Люлеещата се глава удари война аргзуун, който се беше приближил и замахваше с бойната брадва.

Той загуби равновесие и падна. Създанието се надвеси над него с намерението да откъсне главата му. Точно в този миг видях какво мога да направя. Скочих върху гърба му, изкатерих се по плоската глава и го възседнах малко над очите.