Майкл Муркок: Градът на Звяра

Бихме се по коридорите на двореца. Бихме се в зали и стаи. Бихме се също в изоставената тронна зала, както и в личните покои на Хоргул. Аз използвах един момент и разкъсах изображението на Звяра Н’аал.

Навън улиците на Черния град се изпълниха със сражаващи се мъже.

Бяхме по-малко на брой. Нашите хора бяха почти забравили бойните си умения. Но сърцата ни бяха изпълнени с изгарящо желание за битка. Дочакали бяхме момента да отвърнем на удара на старите си врагове.

Когато всички ние се озовахме на улицата, аргзууни бяха успели да намалят броя ни с една трета, но пък ние бяхме унищожили повече.

Колкото повече се сражавахме, толкова повече се възвръщаха старите умения на бившите роби. Боят по улиците постепенно замря. Аргзууните реорганизираха силите си. Използвахме затишието, за да се съберем и обсъдим нашата стратегия.

Държахме голямо пространство около двореца, но в ръцете на аргзууните беше по-голямата част от града.

Някъде там бяха Хоргул и Шизала. Надявах се Хоргул в изблик на омраза да не нареди да убият Шизала. Надявах се кралицата да не е загубила вярата си в способността на нейните воини да победят.

Аргзууните нападнаха първи, но ние ги очаквахме и бяхме разположили бойци по всички улици.

Известно време изглеждаше, че нито една от страните няма преимущество. И ние, и те удържахме позициите си.

— Така може да продължим до безкрай — каза Моват Ярд, когато тримата с него и Карнак се събрахме на съвещание.

— Как да пробием защитата им? — попитах аз.

— Да преведем голяма група бойци в тила им — предложи Карнак. — Тогава ще можем да атакуваме от двете страни и да пробием редиците им.

— Добра идея — съгласих се аз. — Но как ще прехвърлим тази група? Не можем да прелетим над тях.

— Прав си — каза Моват Ярд, — но можем да минем под тях. Спомняш ли си затвора? Помниш ли, когато ти казах, че има няколко входа и изхода?

— Да — отвърнах. — Можем ли да минем през един от тях и да излезем в тила им?

— Ако не са готови за този номер, можем. Но ако са блокирали входовете, ще загубим повече. Ще изпратим там добрите бойци, а тук ще оголим фронта. Дали си заслужава риска?

— Да — бях категоричен. — Ако не спечелим скоро някакво предимство, хората ни съвсем ще се изморят. Те и без това са изтощени от недохранване. Не можем да си позволим да губим повече време.

— Кой ще ги поведе? — Карнак направи крачка напред. По всяка вероятност имаше предвид себе си.

— Аз — казах. — Вие двамата сте нужни повече тук, да ръководите отбраната.

Те се съгласиха с доводите ми.

Преди да измине един схатис, аз вече водех група от около трийсет рицари към входа на затвора, който ни бе посочил Моват Ярд.

Тичахме в неравномерен тръст надолу по виещите се рампи и налетяхме право на отряд аргзууни, идващи от другата страна!

Още преди да се осъзнаем, бяхме въвлечени в битка, губейки време и бойци.

Аргзууните се биеха не много ентусиазирано. Бях убил двама и обезоръжил няколко, когато останалите оставиха на земята оръжието си и се предадоха.

— Защо се отказахте толкова лесно? — попитах един от тях.

Отвърна ми с грубото си произношение:

— Уморихме се да водим сражения за Хоргул. Тя дори не ни предвожда. Изчезна, след като ти уби Звяра Н’аал. Ние я следвахме, защото смятахме, че Рахарумара се е вселил в Звяра Н’аал, а тя беше по-силна от него. Но сега вече знаем, че Рахарумара не се е вселил в Звяра, в противен случай ти не би могъл да го убиеш. Не желаем повече да умираме заради нейните планове. Много наши братя бяха убити през последните години, за да задоволят амбициите й. А виж какво стана — няколко воини да се отбраняват по улиците срещу някакви роби. Искаме мир!

— Колко от вас мислят като теб?

— Не знам — призна той. — Не сме говорили. Твърде много неща се случиха за кратко време.

— Спомняш ли си русото момиче, което Хоргул доведе тук? Тя беше и на церемонията със Звяра Н’аал.

— Да, видях я.

— А знаеш ли къде се намира сега?

— Мисля, че е в кулата на Вулсе.

— Къде е това?

— Близо до главната врата, тя е най-високата кула в града.

Взехме оръжието им и продължихме през бившия затвор, докато най-после излязохме в една част на града, където се озовахме почти непосредствено зад последните редици на сражаващите се аргзууни, и веднага атакувахме.

С викове на изненада аргзууните се обърнаха към нас. Завърза се битка, в която ние се опитвахме да преминем през тях и да се свържем с другарите си от другата страна.