Майкл Муркок - Градът на Звяра

Шизала се обърна към Телем Фас Огдаи.

— И така, Телем, сам видя какво ще се опитаме да направим и си наясно какви са шансовете ни да задържим аргзууните. Един летателен апаратите чака пред хангара. За наш късмет той е готов за излитане, тъй като се готвехме да го покажем на госта. Тръгвай бързо и нека всички градове, съюзници на Варнал, да изпратят веднага подкрепления. И им кажи, че ако Варнал падне, шансовете им да задържат аргзууните са минимални.

Телем се поклони леко и тържествено, погледна я дълбоко в очите, хвърли ми един от характерните си погледи и напусна помещението.

Ние се върнахме към изучаването на картата.

От балкона на кулата имаше изглед към целия прекрасен град, както и към заобикалящите го околности.

След известно време излязохме с картата на балкона. Във въздуха сякаш витаеше някаква заплаха. И наистина нещо се случи!

След малко Дарнад посочи с ръка.

— Телем излита — каза той на сестра си.

Въпреки че си говорехме за летателни апарати, това, което видях, много ме изненада.

Корабът беше от метал, но се издигаше и управляваше подобно на старомодните цепелини — бавно и грациозно. Имаше овална форма и по дължината си — илюминатори. Блестеше, сякаш беше позлатен, и бе богато изрисуван с изображения на странни зверове и символи.

Той плавно се залюля във въздуха, като че се противопоставяше на всички закони на гравитацията, след което се насочи на юг. Движеше се бързо и величествено и нито един самолет на Земята не би могъл да се мери с него.

Още не се беше изгубил от погледа ни, и Дарнад посочи отново — този път на североизток.

— Вижте!

— Аргзууните! — ахна Шизала.

Ордата настъпваше. Можехме ясно да видим първата вълна. Оттам, откъдето ги наблюдавахме, те приличай на армия маршируващи мравки, но зловещото им напредване беше неминуемо. Всички го разбрахме.

— Не си преувеличил, Майкъл Кейн — тихо произнесе Дарнад. Видях как побеляха кокалчетата на пръстите му, стискащи дръжката на меча.

Въздухът беше неподвижен и едва-едва долавяхме крясъците им. Бяха съвсем слаби викове, но имайки вече известен опит със звуците, които можеха да издават войните аргзууни, можех да си представя какъв е шумът при източника.

Дарнад влезе в стаята и се върна, държейки нещо в ръка, което приличаше на мегафон.

Той се надвеси от балкона и огледа двора на двореца, където група стражи стоеше в готовност.

— Командири на стената, заемете местата си! Аргзууните идват. — После продължи с по-конкретни заповеди, с плана, който бяхме изготвили.

Докато командирите се насочиха към постовете, за да разположат хората си, ние наблюдавахме ужасени приближаването на ордата.

Бързо — дори прекалено бързо — те достигнаха стените. Отгоре виждахме и движението в града, бойците, застанали неподвижни по места, в очакване на първата атака.

Нападателите бяха много, прекалено много!

Поне успяхме да задържим стената след първата вълна.

Сякаш целият град се разтресе от яростната атака. Въздухът беше разкъсан от силните, гръмогласни крясъци на нападателите, замърсен от дима на запалителните бомби, изстрелвани с катапулти, напоен с миризмата на самите им тела. Тук-там се появиха пламъци, които жените и децата на Варнал бързо потушаваха. Ехтеше звън на стомана, ударена о стомана, на победоносни гласове и стонове на умиращи, свистяха оръжия.

Двамата с Шизала все още наблюдавахме от балкона, но аз изпитвах неудържимо желание да се присъединя към храбрите защитници на града. Дарнад вече беше при тях и поощряваше хората си.

Независимо от намеренията си, бях развълнуван от близостта на Шизала. Обърнах се към нея:

— Къде са останалите летателни апарати?

— Оставили сме ги за резерва — обясни ми тя. — Ще ги използваме по-късно, като изненада.

— Разбирам. Но какво мога да направя аз? Как мога да ви помогна?

— Да ни помогнеш ли? Но ти си гостенин, не трябва да се занимаваш с проблемите ни. Проявих несъобразителност, трябваше да заминеш заедно с Телем Фас Огдаи.

— Аз не съм страхливец. Добре владея меча, а вие бяхте толкова мили и гостоприемни. За мен ще е чест да се бия за вас!

Тогава тя се усмихна.

— Ти си един благороден странник, Майкъл Кейн. Представа нямам как се озова на Вашу, но чувствам, че присъствието ти тук е за добро. Тръгвай тогава, намери Дарнад и той ще ти обясни как можеш да помогнеш.

Аз се поклоних леко, напуснах стаята и се спуснах тичешком по стълбите на кулата. Долу в голямата зала цареше хаос; мъже и жени бързаха в различни посоки.