Майкл Муркок - Градът на Звяра

— Невъзможно! Защо не сме чули? Имаме наши постове с огледала, които предават съобщения от хълм на хълм. Щяхме да чуем. Въпреки че…

Тя се намръщи замислено.

— Какво има? — запитах аз.

— Отдавна не сме получавали съобщения от огледалата. Вероятно станциите са унищожени от аргзууните.

— След като и преди са стигали дотук, им е било ясно какво да очакват.

— Но как са събрани тази нова войска! Смятахме, че са победени и отблъснати поне за още десет години. Те бяха направо пометени от армията на баща ми и съюзниците му! Баща ми водеше войската, която преследва до крак.

— Е, най-вероятно ордата, която е победил, е била само част от мощта на аргзуун. Може би онова нападение е било началото на една стратегия на изненада, предназначена да ви сломи.

— Ако това е бил техният план — въздъхна тя и сви добре оформените си рамена, — тогава са успели, защото ние наистина не сме готови!

— Сега не е време за самокритика — отбелязах аз. — Къде е брат ти Дарнад? Като главен рицар на Варнал негово задължение е да подготви отбраната. А какво ще кажеш за другите воини на карнала?

— Те охраняват границите, въдворяват мир сред буйстващите банди. Войската ни е разпръсната, но дори и да беше събрана във Варнал, пак не би могла да се мери с ордата на аргзуун.

— Направо е невероятно, че не сте получили никакво предупреждение, дори и чрез вестител от друг град. Как са успели аргзууните да достигнат толкова далеч на юг, без да разберете?

— Не мога да си го обясня. Както сам каза, вероятно са планирали това от години, разполагали са с шпиони, работещи за тях, пътували са дегизирани на малки групи под прикритието на нощта, събирайки се някъде наблизо на нашата земя и сега нападат града, без някой от съюзниците ни да знае за съдбата ни.

— Стените ще издържат една сериозна обсада. Каза, че разполагате с някакви летателни апарати. Можете да ги бомбардирате от въздуха с оръдията на шеев. Това е все пак едно предимство.

— Нашите три летателни апарата едва ли ще постигнат много срещу такава сила.

— Тогава трябва да изпратите един от тях до най-близкия ви съюзник. Изпрати твоя — твоя… — спря ме силата на спомена. — Изпрати принца на Мисхим Теп да поиска помощ от баща си, а пътьом би могъл да потърси помощ и от по-малките ви съюзници.

Тя се замисли, след което ми хвърли странен, озадачен поглед и стисна устни.

— Ще направя, както предлагаш — каза накрая. — Но дори и на най-бързия ни летателен апарат ще му трябват дни, за да достигне Мисхим Теп — а на армията ще отнеме още по-дълго време, за да стигне дотук. Ще ни бъде трудно да издържим на толкова продължителна обсада!

— Но ние трябва да устоим и да издържим — заради Варнал и заради сигурността на вашите съседни държави — настоях аз. — Ако аргзууните покорят карнала, те ще пометат и другите народи. Трябва да бъдат спрени при Варнал, или цялата ви цивилизация ще бъде унищожена.

— Ти имаш по-ясна идея от мен за това, което е заложено на карта. — Тя се усмихна леко. — А си тук сред нас отскоро.

— Военните действия — казах тихо аз, мислейки за собствения си опит, — не се различават много едни от други. Основните им принципи са същите — стратегията, целите. Вече имах честта да се сблъскам с двама от твоите Сини великани и мисълта, че този прекрасен град ще стане техен, ми е омразна!

Не добавих, че не се страхувах само за града, а и за Шизала. Въпреки всичко не можех да забравя чувствата, които изпитвах към нея. Сега вече знаех, че е сгодена за друг и независимо какво изпитвахме двамата, от това нищо нямаше да излезе. Очевидно, нейните принципи бяха също така силни, както и моите и нямаше да й позволят да отстъпи, така както и аз не възнамерявах да отстъпя.

За един дълъг момент ние се гледахме в очите и всичко беше там — болката, истината, решителността.

А може би само си въобразявах, че и тя е малко увлечена по мен? Не трябваше да си мисля подобни неща, в никакъв случай. Всичко беше свършило, а Варнал трябваше да се защити.

— Имаш ли по-подходящо оръжие за мен от това? — посочих към меча на аргзууна.

— Разбира се. Ще извикам пазача. Той ще те заведе до оръжейната, където можеш да си избереш каквото искаш оръжие.

По нейна заповед един от пазачите се приближи и тя му нареди да ме заведе до оръжейната.

Той ме поведе няколко етажа под двореца, на по-ниско ниво от предишното.

Накрая спряхме пред две огромни метални врати.

— Пазач на Десетата стража. Тук е Ино-Пукан Хара с госта на принцесата! Моля, отвори — извика той.