Братья Стругацкие - Камерер - цялата трилогия

— Вкусно — рече младежът, като гледаше момичето нежно и загрижено. — Какво, лошо ли ви е? Рада, седнете тук да поприказваме. Трябва да говорим. Не бива да си отивате.

Тази старателно обмислена реч направи на Рада неочаквано лошо впечатление. Стори му се, че още миг и ще заплаче. Във всеки случай устните й затрепериха, прошепна нещо и избяга. Дебелата жена възмутено произнесе няколко думи. „Правя нещо не както трябва“ — тревожно си помисли той. Нямаше представа какво именно. Разбираше само, че и мустакатият и жената не искат Рада да „седи“ и „говори“ с него. Но доколкото те явно не бяха представители на администрацията или стражи на реда и доколкото той очевидно не нарушаваше никакви закони, вероятно не трябваше да взема под внимание мнението на тези сърдити хора.

Мустакатият тихо, но с доста неприятен тон произнесе нещо през зъби, на екс изпразни чашата си, измъкна изпод масичката дебел черен бастун, стана и бавно се приближи до Максим. Седна срещу него, сложи бастуна напреко върху масата и, без да го гледа, но очевидно обръщайки се към него, започна бавно да цеди тежки думи, често повтаряйки „массаракш“. Речта му се стори на младежа също така черна и полирана от честа употреба като уродливия му бастун. В нея се чувстваше заплаха, предизвикателство, неприязън и всичко това странно се съчетаваше с равнодушния тон, безстрастното лице и пустотата в стъкления поглед на безцветните му очи.

— Не разбирам — сърдито рече Максим.

Тогава мъжът обърна към него бялото си лице, погледна, сякаш през него, бавно и отчетливо зададе някакъв въпрос и изведнъж ловко извади от бастуна дълъг блестящ нож с тясно острие. Младежът се обърка. Не знаейки какво да каже и как да реагира, взе вилицата и я повъртя в ръка. Това оказа върху мустакатия неочаквано въздействие. Меко, без да става, отскочи, като събори стола, нелепо приклекна и насочи напред ножа, а мустаците му се повдигнаха и оголиха едри жълти зъби. Дебелата жена оглушително изпищя. Максим подскочи от изненада. Мъжът изведнъж се оказа съвсем близо, но в същия миг се появи Рада, застана между тях и започна силно и звънко да крещи — първо към мустакатия, после и към него. Младежът абсолютно нищо не разбираше, а мъжът неприятно се усмихна, взе бастуна си, прибра в него ножа и спокойно тръгна към изхода. На вратата се обърна, подхвърли няколко тихи реплики и изчезна.

— Бледа, с треперещи устни, Рада вдигна съборения стол, избърса разлятата на масата кафява течност, отнесе мръсните съдове, върна се и каза нещо на младежа. Той отговори „Да“, но това не помогна. Девойката ядосано повтори същото, но Максим чувствуваше, че не е толкова сърдита, колкото изплашена. „Не“ — каза Максим и жената се развика. Максим най-сетне призна:

— Не разбирам.

Лелката, без да престава да крещи, налетя, застана пред него с ръце на кръста, като продължаваше да вика. После го хвана за дрехата и започна грубо да пребърква джобовете му. Смаяният клиент не се съпротивляваше. Само повтаряше: „Не трябва“ и жално поглеждаше към Рада. Дебеланата го блъсна в гърдите и, сякаш взела някакво страшно решение, се втурна към телефона.

— Фанк! — отчаяно произнесе жителят на Земята. — Фанк лошо! Ела. Лошо.

После напрежението неочаквано спадна. Рада каза нещо на дебелата жена, тя хвърли слушалката, повилня още малко и млъкна. Девойката накара Максим да се върне на мястото си, сервира му нова чаша бира и, за негово неописуемо удоволствие и облекчение, седна на масата. Известно време всичко вървеше много добре. Момичето задаваше въпроси, сияещият Максим отговаряше: „Не разбирам“, дебеланата мърмореше нещо отдалече, младежът се напъна, състави още една фраза и обяви, че „дъждът ходи массаракш лошо мъгла“. Рада се заля от смях. После дойде едно младо и симпатично момиче, поздрави всички. Рада излезе с нея и след малко се върна, вече без престилката, облечена в блестящ червен шлифер с качулка и с голяма карирана чанта в ръка.

— Да вървим — каза тя и Максим скочи. Но не беше лесно да си тръгне веднага. Дебеланата отново се развика. Пак нещо не й харесваше, пак нещо искаше. Сега размахваше писалка и лист хартия. Известно време Рада спореше с нея, но второто момиче се приближи и застана на страната на жената. Ставаше дума за нещо очевидно и, в края на краищата, Рада отстъпи. Тогава и трите се заеха с Максим. Отначало поред и хорово задаваха един и същ въпрос, който той естествено не разбираше, и само разперваше ръце. Сетне Рада накара всички да млъкнат, леко го тупна по гърдите и попита: