Братья Стругацкие - Камерер - цялата трилогия

— Прекрасно! — извика господин лекарят и се плесна по бедрата.

Лудият не спираше. Сега рисуваше не жива твар, а явно някакъв апарат, приличащ на голяма прозрачна мина. Вътре в нея майсторски изобрази седнал човек, посочи го с пръст, после се тупна по гърдите и произнесе:

„Мах-сим“.

— Такова нещо той може да е видял при реката — обясни безшумно приближилият се Зеф. — Подобен апарат ние взривихме снощи. Но виж, чудовищата… — Той поклати глава.

Щабният лекар сякаш едва сега го забеляза:

— А, професоре! — извика той с преувеличена радост. — Абе усещам аз, че нещо вони в канцеларията. Ще бъдете ли така любезен, колега, да изказвате мъдрите си мнения от ей онзи ъгъл? Много ще съм ви задължен…

Варибобу се захили, а господин ротмистърът строго заповяда:

— Застанете до вратата, Зеф, и не се забравяйте.

— Е, добре — каза лекарят. — И какво мислите да го правите?

— Зависи от вашата диагноза, Зогу — отвърна ротмистърът. — Ако е симулант, ще го предам на прокуратурата, там да се оправят. А ако е луд…

— Той изобщо не е симулант, Тоот! — въодушевено произнесе господин докторът. — И няма какво да прави в прокуратурата. Но знам едно място, където много ще се заинтересуват от него. Къде е бригадирът?

— На трасето.

— Впрочем, това не е важно. Нали вие сте дежурен, Тоот? Пратете този интересен юначага на следния адрес…

Щабният доктор се настани на бариерата, закри се от всички с рамене и лакти и написа нещо на обратната страна на последната рисунка.

— И какво е това? — попита Тоот.

— Това ли? Едно учреждение, което ще ви бъде много благодарно за вашия луд. Гарантирам ви.

Господин ротмистърът неуверено повъртя в ръце бланката, после отиде в ъгъла и повика лекаря. Известно време разговаряха полугласно, така че се чуваха само отделни реплики: „Департаментът на пропагандата… ще го пратите под конвой… Не е толкова секретно! Ще му заповядате да забрави… Дявол да го вземе, сополанкото, все едно, нищо няма да разбере!“

— Добре — съгласи се най-сетне господин ротмистърът.

— Пишете съпроводителен документ. Капрал Варибобу!

Капралът се приповдигна.

— Пътните документи на редника от гвардията Гаал готови ли са?

— Тъй вярно!

— Впишете в тях и арестанта Мах-сим. Да се конвоира без белезници и в общ вагон. Редник Гаал!

Гай чукна токове и се изпъна мирно:

— Слушам, господин ротмистър!

— Преди да се явите на нова служба в столицата, отведете задържания на адреса, написан тук. След изпълнението на задачата, предайте листчето на дежурния офицер на новото място. Адреса забравете. Това е последната ви задача, Гаал, и сигурен съм, вие ще я изпълните така, както подобава на истински гвардеец.

— Ще бъде изпълнено! — извика Гаал, обхванат от неописуем възторг.

Заля го вълна от радост, гордост, щастие, от упоение и преданост, подхвана го и го понесе към небето. О, сладки мигове на възторг, незабравими минути, разтърсващи те целия, когато ти порастват криле, минути на презрение към всичко грубо, материално, телесно… Минути, в които жадуваш заповедта да те слее с огъня, да те хвърли в боя, срещу хилядите врагове, срещу милиони куршуми. И това не е всичко, защото възторгът ще те ослепи, ще те изгори и ще бъде още по-сладко! О, слава! О, пламък! Заповед! И ето, ето, той става, този висок, силен красавец, гордостта на бригадата — капрал Варибобу, като огнен факел, като статуя на славата и верността, той ни дава тон и всички ние подхващаме като един:

Всички пееха. Пееше блестящият господин ротмистър Тоот, образец на гвардейски офицер, образец на образците, за когото искаш още сега, под звуците на марша, да дадеш живота си, душата си, всичко! И господин щабният лекар Зогу, този милосърден брат, груб като истински войник и нежен като майчина ръка… И нашият, наш до мозъка на костите си капрал Варибобу, стар кокал, ветеран, побелял в битките… О, как блестят бойните медали на неговия протрит мундир, за него не съществува нищо друго, освен службата, нищо! Знаете ли за нас, Неизвестни Отци? Вдигнете уморените си лица и ни погледнете. Нима не виждате, че сме тук, в далечните и жестоки покрайнини на нашата страна, и че с възторг ще умрем в мъки за щастието на Родината!