Братья Стругацкие - Камерер - цялата трилогия

— Изглежда е някой от вашего брата — каза на Зеф ротмистърът.

Зеф завъртя глава, от брадата му излетя облак прах.

— Съвсем не — каза той. — Той нарича себе си „Мах-сим“ и не разбира апашкия жаргон. Така че не е наш.

— Сигурно е изрод — предположи началникът на караула.

Офицерът го изгледа студено.

— Гол е — додаде развълнувано, отстъпвайки към вратата. — Разрешете да напусна!

— Вървете — разреши началникът. — Изпратете да повикат щабния лекар господин Зогу… Къде го хванахте? — обърна се той към Зеф.

Червенокосият доложи, че тази нощ със своя отряд е прочиствал квадрат 23/07, унищожил четири самоходни установки и една машина с неизвестно предназначение, при взривяването на която загубил двама души. Към седем часа сутринта към неговия огън по горското шосе се приближил този непознат. Те го забелязали отдалече, следили го, скрити в храстите, после избрали удобен момент и го пленили. Отначало Зеф го взел за беглец, после решил, че е изрод и се канел да го гръмне, но размислил, защото този човек… Зеф, затруднен, размърда брадата си и приключи:

— Защото разбрах, че не е изрод.

— И откъде ви стана ясно това? — попита ротмистърът.

Задържаният стоеше неподвижно, скръстил ръце върху могъщите си гърди и поглеждаше ту към него, ту към старшината.

Зеф каза, че ще му е доста трудно да обясни.

— Първо, той от нищо не се страхуваше и продължава да не се страхува изобщо. Второ, свали чорбата от огъня и изяде от нея точно една трета, съвсем по другарски, а преди това ни викаше, явно чувствайки, че сме наблизо. Трето, искаше да ни нагости с гъби. Те бяха отровни, ние не ги ядохме и на него не позволихме, но той все напираше да ни почерпи. Очевидно, за да ни се отблагодари. Четвърто, както е добре известно, нито един изрод по физически способности не превъзхожда нормално развит човек. А този по пътя ме измъчи съвсем; през ветровала вървеше като по равно място, прескачаше рововете и после ме чакаше от другата страна, а на всичко отгоре, кой знае защо, сигурно за да покаже какъв юнак е, ме вдигаше на ръце и тичаше с мен двеста-триста крачки.

Ротмистърът слушаше с най-дълбоко внимание и когато Зеф замълча, рязко се обърна към задържания и от упор ревна на хонтийски:

— Име? Чин? Задача?

Гай се възхити от ловкия трик, обаче задържаният явно не разбираше хонтийски. Той отново показа съвършените си зъби, потупа се по гърдите и каза: „Мах-сим“, бутна с пръст възпитаника и каза: „Зеф“. После заговори бавно, отчетливо, като посочваше ту тавана, ту пода, ту описваше кръгове около себе си. На Гай му се стори, че долавя в тази реч отделни познати думи. „Кроуват“ — рече чужденецът, а после „Хури-бури, хури-бури… Черфяк…“ Когато млъкна, капрал Варибобу се обади:

— Според мен това е един ловък шпионин — заяви старата мастилница. — Трябва да доложим на господин бригадира.

Ротмистърът не му обърна внимание.

— Свободен сте, Зеф — каза той. — Проявихте усърдие, това ще ви се зачете.

— Премного благодаря, господин ротмистър! — изрева рижият и вече се обръщаше, за да излезе, когато задържаният внезапно възкликна тихо, наведе се през бариерата и хвана пачката чисти бланки, лежащи на масата пред капрала.

Дъртият пръч се изплаши до смърт (и това ми било гвардеец), отскочи и запрати писалката си по дивака. Онзи ловко я хвана във въздуха, приседна и започна да драска върху бланката, без да обръща внимание на Гай и Зеф.

— Оставете го! — изкомандва ротмистърът и Гай с удоволствие се подчини: да удържиш тази кафява мечка беше все едно да се опиташ да спреш танк, като го хванеш за веригата.

Офицерът и Зеф застанаха от двете страни на задържания и гледаха какво чертае.

— Според мен това е схема на Света — неуверено каза старшината.

— Хм… — отвърна ротмистърът.

— Да, разбира се! Ето, в центъра е Световното светило, това тук е Светът… А тук, според него, се намираме ние.

— Но защо всичко е плоско? — недоверчиво попита офицерът.

Зеф сви рамене:

— Възможно е да е детско възприятие… Инфантилизъм… Ето, вижте! Показва как е попаднал тук.

— Да, възможно е… Чувал съм за такова безумие…

Гай най-сетне успя да се промъкне между гладкото твърдо рамо на задържания и бодливата брада на Зеф. Рисунката, която видя, му се стори смешна. Така първолаците изобразяват Света: в средата малко кръгче, изобразяващо Световното светило, около него голяма окръжност, обозначаваща Сферата на Света, а на окръжността — тлъста точка, към която само да нарисуваш ръчички и крачета и ще се получи: „Това е Светът, а това съм аз.“ Този нещастен луд не може да изобрази дори Сферата на Света като правилна окръжност, получи се някакъв овал. Работата е ясна — този е ненормален… И на всичко отгоре нарисува с пунктир линията, водеща изпод земята към точката: „Ето, значи, как попаднах тук.“