Кристофър Прийст - Преобърнатият свят

— Не знам. Никога не съм виждал как се прави — каза Джейз.

— Значи преди да можете да спрете града си, трябва да научите.

Елизабет отстъпи назад и прошепна нещо на Виктория. Миг по-късно тя отново излезе напред.

— Вашият реактор не е това, за което го мислите. Мъжете, които наричате членове на Гилдията за тракция, неволно са ви подвели. Реакторът не функционира и не го е правил от хиляди мили.

Блейн се обърна към Джейз:

— Е?

— Това са глупости.

— Знаеш ли как се захранва?

— Не — отвърна тихо Джейз, въпреки че много от хората около нас слушаха. — Нашата гилдия е убедена, че той ще работи до безкрайност, без да бъде обслужван.

— Вашият реактор не е това, за което го мислите — повтори Елизабет.

— Не я слушайте — извиках аз. — Фактът, че разполагаме с електрическа енергия, означава, че реакторът работи. Откъде иначе ще получаваме енергията?

Елизабет се обади от платформата:

— Изслушайте ме.

Елизабет каза, че ще ни разкаже за Дистейн. Аз я слушах заедно с другите.

Франсис Дистейн бил ядрен физик, който живял и работил във Великобритания, на планетата Земя. Живял по време, когато електрическата енергия на Земята застрашително намалявала. Елизабет посочи причините за това, а именно, че изгаряли изкопаеми горива, за да произвеждат топлина, която след това превръщали в енергия. Когато залежите от горива се изчерпели, нямало да има повече енергия. Дистейн, каза Елизабет, твърдял, че е изобретил процес, чрез който могат да се произвеждат несъмнено неограничени количества енергия без каквото и да било гориво. Повечето учени поставили под съмнение работата му. С течение на времето запасите от изкопаеми горива били изчерпани и на планетата Земя настъпил дълъг период, известен сега като Катастрофата. Той сложил край на напредналата в технологично отношение цивилизация, която доминирала на Земята.

Тя каза, че хората на Земята сега започват да се възстановяват и откритието на Дистейн е от първостепенна важност. Първоначално очертаният от него процес бил примитивен и опасен, но усъвършенстването му е постижимо и ще бъде успешно.

— Какво общо има това с несигурността на града? — извика някой.

— Слушайте — отвърна Елизабет и продължи.

Дистейн открил генератор, който създавал изкуствено енергийно поле, което, ако съществува в непосредствена близост до друго подобно поле, генерира електричество. Неговите противници базирали критиките си на факта, че от това нямало никаква практическа полза, тъй като двата генератора консумирали повече електричество, отколкото произвеждали.

Дистейн не успял да получи нито финансова, нито морална подкрепа за работата си. Дори когато твърдял, че е открил естествено поле — транслатерационен прозорец, както го нарекъл — и по този начин можел да постигне същия ефект, без да е необходим втори генератор, пак не му обърнали внимание.

Той смятал, че този естествен прозорец от потенциална енергия се движи бавно над повърхността на Земята, следвайки линия, която Елизабет описа като огромен кръг.

Накрая Дистейн успял да набере средства от частни спонсори, построил подвижна изследователска станция и с голям екип от наети помощници се отправил към провинция Гуандун в южен Китай, където, твърдял той, се намирал естественият транслатерационен прозорец.

— Никой повече не чул за Дистейн — допълни Елизабет.

Елизабет продължи, че ние се намираме на планетата Земя, че никога не сме я напускали.

Тя разказа, че светът, в който съществуваме, е планетата Земя, че нашето възприятие за него е било изкривено от транслатерационния генератор, който, докато се самозахранва, продължава да работи и да поражда полето около нас.

Каза, че Дистейн е пренебрегнал страничните ефекти, за които другите учени го предупреждавали: че полето би могло да засегне завинаги възприятието, че би могло да има генетични и наследствени последици.

Тя обясни, че транслатерационният прозорец все още съществува на Земята и са открити много други.

Добави, че прозорецът, открит от Дистейн в Китай, е същият, от който продължава да черпи енергия нашият генератор.

Че следвайки големия кръг, той е пропътувал цяла Азия и после Европа.

Че сега се намираме в периферията на Европа и пред нас лежи океан, широк няколко хиляди мили.

Тя разказваше… а хората слушаха.

Елизабет свърши да говори. Джейз бавно си проби път през тълпата към нея.

Обърнах се и тръгнах към входа на града. Елизабет ме забеляза и извика: