Кристофър Прийст - Преобърнатият свят

— Не. Оптимумът е неподвижен… но повърхността се отдалечава от него.

— А, да.

Опаковахме принадлежностите си и продължихме на север. Малко преди залез-слънце направихме лагер за през нощта.

ГЕОДЕЗИЧНИТЕ ИЗМЕРВАНИЯ не изискваха много мислене и докато се придвижвахме бавно на север, единственото ми странично занимание беше да се оглеждам за враждебно настроени местни жители. Дентън ми каза, че е малко вероятно да ни нападнат, но все пак бяхме нащрек.

Продължавах да мисля за страховитото си преживяване, когато видях целият свят да се разстила пред мен. Бях сигурен, че се е случило, но не го разбирах.

На третия ни ден извън града се замислих за образованието, което бях получил като дете. Не знам кое предизвика тези мисли у мен; може би причините бяха няколко и не последно място шокът от гледката на тотално унищоженото училище.

Не се бях замислял много за обучението си, след като го напуснах. По онова време смятах, както беше обичайно за повечето от децата, че обучението ни не беше нищо повече от самоналожено наказание, което трябваше да изтърпим. Но като се връщах мислено назад, много от нещата, които ни набиваха в главите против нашата воля, сега придобиваха нов смисъл.

Например един от предметите, който ни се струваше най-скучен, беше така наречената от учителите „география”. Повечето от уроците бяха съсредоточени върху картографските и геодезичните техники; в затворената среда на училището тези упражнения бяха теоретични. Сега обаче, онези досадни часове най-сетне намериха своето приложение. С малко концентрация, аз бързо схванах принципите на работата, която ми показваше Дентън.

Преподаваха ни и много други предмети и сега виждах как те също намират практическа стойност. Всеки нов чирак имаше основни познания за работата, която трябваше да върши в собствената си гилдия, а освен това разполагаше с прилична информация за много от другите функции на града.

Нищо не би могло да ме подготви за чисто физическите усилия, които изискваше работата по железопътните линии, но аз почти инстинктивно схващах принципа на действие на машините, които теглеха града по тези линии.

Не ме интересуваше задължителното обучение при Пазителите на реда, но особеното значение, което отдаваха на военната стратегия по време на обучението ни и което навремето ме озадачаваше, несъмнено беше от полза на онези мъже, които по-късно излязоха да се бият, за да защитят града.

Този ред на мисли ме накара да се зачудя дали нещо в образованието ми е могло да ме подготви за живот в свят като нашия.

В уроците, които ни преподаваха и които се отнасяха конкретно до астрофизиката и астрономията, винаги се говореше за планетите като сфери. Земята — планетата, не нашият град — беше описвана като елипсовиден сфероид и ни бяха показвали карти на повърхността й. На този аспект от физичната наука не се обръщаше внимание. Постепенно бях приел, че светът, в който съществуваше градът Земя, е сфера като планетата Земя и нищо, на което ме бяха учили, не противоречеше на това предположение. Всъщност естеството на света никога не се обсъждаше открито.

Знаех, че планетата Земя е част от система от планети, които обикалят около сферично слънце. Около самата планета Земя се движи сферичен сателит. И пак тази информация винаги ми се струваше теоретична… и липсата на практическо приложение не ме безпокоеше, дори когато напуснах града, тъй като винаги е било ясно, че съществуващите в момента обстоятелства са различни. Слънцето и луната не са сферични, нито пък светът, в който живеем.

Оставаше въпросът: къде се намираме?

Може би отговорът беше в миналото.

То също беше подробно застъпено, въпреки че историята, която учехме, се отнасяше предимно за планетата Земя. Учехме главно за военни маневри и как властта и формата на управление преминават от една държава в друга. Знаехме, че времето се измерва в години и векове на планетата Земя, че писаната история е просъществувала около двайсет века. Може би беше неправилно, но бях останал с впечатлението, че не си струва да живееш на планетата Земя, защото по-голямата част от съществуването й изглежда беше поредица от конфликти, войни, териториални претенции, икономически натиск. Представата за цивилизация беше претърпяла голямо развитие и ни се обясняваше като състояние, при което хората живеят в градове. По определение ние от града Земя бяхме цивилизовани, но нашият начин на живот се различаваше от техния. Цивилизацията на планетата Земя се свързваше с егоизъм и алчност. Хората, които живееха в цивилизована държава, експлоатираха други, които не живееха в такава. На планетата Земя имаше недостиг на жизненоважни ресурси, а хората от цивилизованите народи можеха да ги монополизират поради по-голямата си икономическа мощ. Този дисбаланс като че ли беше в основата на конфликтите.