Кристофър Прийст - Преобърнатият свят

Знаехме, че някъде в долината има около сто и петдесет наемници, въоръжени с пушки. Те бяха сериозен противник. В града разполагахме само с дванайсет пушки, отнети от местните, но патроните за тях бяха свършили при второто нападение. Единствените ни оръжия бяха арбалетите — смъртоносни само от близко разстояние — и мисълта, че разузнаването си е свършило добре работата. Именно тя ни беше дала сила да подготвим първоначалната контраатака, в която участвах.

Няколко часа по-рано, с падането на нощта, заехме позиция високо над долината. Основната отбранителна сила бяха три редици арбалетисти, разположени около града. Когато той тръгнеше по моста, те щяха да се оттеглят и охраняват железопътните линии. Местните щяха да насочат огъня си върху тях и в този момент ние щяхме да нападнем в засада.

Ако късметът беше на наша страна, нямаше да има нужда от контраатака. Въпреки че по сведения на разузнаването имаше вероятност от още едно нападение, работата по строежа на моста беше приключила по-бързо от очакваното и се надявахме, че градът ще премине безпроблемно от другата страна под прикритието на мрака преди местните да са се усетили.

Но в безмълвната долина звукът от лебедките не можеше да се сбърка.

Предният край на града тъкмо беше достигнал моста, когато се чуха първите изстрели. Поставих стрела в лъка и сложих ръка на предпазителя.

Нощта беше облачна и имаше лоша видимост. Видях припламванията от пушките и прецених, че наемниците са се подредили в нещо като полукръг, на около стотина метра от нашите хора. Не можех да кажа дали куршумите им са попаднали в целта, но засега нямаше ответни изстрели.

Чуха се още изстрели и разбрахме, че те стесняват кръга. Половината от града беше на моста… и той продължаваше да се движи напред.

Далеч долу се чу вик:

— Светлини!

Мигновено се включиха осем прожектори, разположени над главите на арбалетистите в задната част на града и осветиха цялата местност. Местните бяха там и не се криеха.

Първата редица арбалетисти пуснаха стрелите си, наведоха се и започнаха да презареждат. Втората, след това и третата редица направиха същото.

Хванати неподготвени, наемниците дадоха няколко жертви, но после залегнаха и започнаха да стрелят по черните силуети на защитниците, открояващи се на светлината на прожекторите.

— Загаси светлините!

Всичко потъна в тъмнина и арбалетистите се разпръснаха. След няколко секунди прожекторите пак светнаха и арбалетистите откриха стрелба от новите си позиции.

Те пак се оказаха неподготвени и дадоха още жертви. Светлините за пореден път бяха изгасени и във внезапно настъпилия мрак арбалетистите се върнаха на предишната си позиция. Маневрата се повтори. Отдолу се чу вик и когато прожекторите светнаха, видяхме, че наемниците ни атакуват. Градът вече беше на моста.

Изведнъж се чу силна експлозия и отстрани на града избухнаха пламъци. Миг по-късно мостът беше взривен от втора експлозия и пламъците подпалиха сухото дърво на железния път.

— Резервите в готовност! — Изправих се и зачаках заповеди. Вече не изпитвах страх — след дългите часове на очакване, напрежението беше изчезнало. — Атака!

Прожекторите върху града продължаваха да светят и ние различавахме ясно местните. Повечето бяха влезли в ръкопашен бой с основната защита, но неколцина бяха залегнали и се целеха във високите нива на града. Два прожектора бяха ударени и изгаснаха.

Пламъците се разрастваха.

Видях един наемник близо до брега на реката, който се готвеше да хвърли метален цилиндър. Бях на не повече от двайсет метра от него. Прицелих се, пуснах стрелата и го улучих в гърдите. Запалителната бомба падна до него, експлодира и започна да пръска червени искри и пламъци.

Както се очакваше, контраатаката ни беше изненадала врага. Успяхме да повалим още трима мъже, но неочаквано те прекратиха стрелбата, побягнаха на изток и изчезнаха в сенките на долината.

За няколко минути настъпи паника. Бушуваха пожари на няколко места. Единият от тях беше концентриран точно под града, а другият — на няколко метра зад него. Трябваше бързо да се справим с пламъците, но никой не знаеше със сигурност дали всички наемни работници са се оттеглили.

Градът продължи да се придвижва напред, но там, където гореше мостът, огромни дървени отломки падаха в реката.

Ситуацията се нормализираше бързо. Един офицер от Пазителите на реда издаваше заповеди на висок глас и мъжете сформираха две групи. Първата зае отново отбранителна позиция около железопътните линии; аз се присъединих към другата, изпратена на моста да се бори с пожара.