Джефф Вандермеер - Анихилация

Когато падна нощта и се разнесе вечерното стенание, още седяхме край огъня и първата ни реакция бе да му отговорим с пиянска демонстрация на смелост. Звярът в блатата ни се струваше стар приятел в сравнение с кулата. Накрая бяхме сигурни, че ще успеем да го снимаме, да документираме поведението му, да го обозначим и да му определим място в таксономията на живите същества. Той щеше да стане известен по начин, по който, бояхме се ние, кулата нямаше да стане. Но когато стенанията му се извисиха, сякаш беше разгневен от подигравките ни, спряхме. Последва нервен смях, а психологът го прие като знак да ни подготви за следващия ден.

— Утре ще се върнем в тунела. Ще влезем по-дълбоко, но ще вземем определени предпазни мерки — ще носим противогази, както беше предложено. Ще запишем надписа на стените и, надявам се, ще се ориентираме за датировката му. А може би и ще добием представа колко дълбоко слиза тунелът. Следобед ще се върнем към общите си изследвания в района. Режимът ще остане такъв, докато не сметнем, че сме научили достатъчно за тунела и неговото място в Зона X.

Кула, не тунел. Все едно говореше за изследването на изоставен търговски център… но нещо в тона й звучеше отрепетирано.

Внезапно тя се изправи и изрече три думи:

— Консолидация на властта.

Геодезистът и антропологът до мен се отпуснаха и погледите им се разфокусираха. Бях шокирана, но изимитирах тяхната реакция, надявайки се психологът да не е забелязала забавянето ми. Не изпитвах никаква принуда, но явно бяхме предварително програмирани да изпаднем в хипнотично състояние при тези думи.

Поведението на психолога стана по-твърдо отпреди.

— Ще запазите спомен, че сме обсъдили няколко варианта по отношение на тунела. Ще знаете, че в крайна сметка сте се съгласили с мен за най-добрия план за действие и че сте били напълно уверени в него. Винаги, когато мислите за това решение, ще ви обзема чувство на спокойствие, което ще запазите, щом влезете отново в тунела, въпреки че ще реагирате на дразнителите, както сте обучени. Няма да поемате ненужни рискове. Ще продължавате да виждате конструкция, изградена от черупков варовик и камък. Ще вярвате безрезервно на колегите си и ще изпитвате постоянно другарско чувство към тях. След като излезете от конструкцията, всеки път, когато видите птица в полет, тя ще предизвиква у вас силно чувство, че постъпвате правилно и че се намирате на правилното място. Щом щракна с пръсти, ще забравите всичко за този разговор, но ще следвате наставленията ми. Ще се чувствате много уморени и ще искате да се оттеглите в палатките си, за да се наспите добре преди утрешния ден. Няма да сънувате. Няма да имате кошмари.

Докато изричаше всичко това, аз гледах право пред себе си, а когато щракна с пръсти, направих също като другите две. Не вярвам, че психологът забеляза нещо, и се оттеглих в палатката си заедно с останалите.

Вече имах нова информация за обработване, освен кулата. Знаехме, че ролята на психолога е да осигурява баланс и спокойствие в стресови ситуации и че това включва хипнотични внушения. Не можех да я виня, че изпълнява задачата си. Но сега, когато го бях видяла така явно, то ме притесняваше. Едно е да си мислиш, че може да бъдеш подложен на хипноза, съвсем друго е да го преживееш като наблюдател. Какъв ли контрол можеше да упражни тя върху нас? Какво искаше да каже с думите, че ще продължим да мислим за кулата като за конструкция от черупков варовик и камък?

По-важното обаче беше, че сега можех да предположа един от ефектите на спорите: бяха ме направили неподатлива на хипнотичните внушения на психолога. Бяха ме превърнали в нещо като конспиратор срещу нея. Дори целите й да бяха безобидни, усещах чувство на тревожност всеки път, когато си помислех да си призная за имунитета си срещу хипнозата, особено след като това означаваше, че цялото скрито кондициониране, изградено по време на обучението ни, също ми влияе все по-малко.

Вече имах не една, а две тайни, а това означаваше, че сигурно и необратимо се отчуждавам от експедицията и нейната цел.

* * *

Отчуждението във всичките си форми не беше нещо ново за тези мисии. Разбрах го, когато ми дадоха възможност заедно с другите да гледам видеозапис на интервютата с членовете на единайсетата експедиция. След като било установено, че са се завърнали към предишния си живот, те били поставени под карантина и разпитани за преживяванията им. В повечето случаи семействата им благоразумно потърсили властите, след като завръщането на близките им се сторило необяснимо или плашещо. Всички открити документи за последните били конфискувани от висшестоящите за проверка и анализ. Беше ни позволено да видим и тази информация.