Нил Шустерман - Косачи

Днес убих дванайсет движещи се мишени, като използвах само дванайсет куршума и спасих живота на своя приятел. Косач Годар определено умее да мотивира хората да оползотворяват възможностите си докрай. Няма спор, че ставам все по-добър с всеки изминал ден, усъвършенствам съзнанието, тялото и целите си. Косач Годар е горд с напредъка ми. Някой ден се надявам да му се отплатя и да му дам това, което му се полага, за всичко, сторено от него за мен.

Косач Кюри не беше извършвала Прибирането след конклава. Всичките ѝ грижи бяха насочени към Цитра.

— Позволено ми е да намаля малко темпото — каза ѝ Косачът. — Имам достатъчно време да наваксам.

Вечеряха на първия ден след завръщането в Къщата с водопада и Цитра най-сетне повдигна въпроса, който я тормозеше.

— Трябва да ви призная нещо — заговори Цитра пет минути, след като бяха започнали да се хранят.

Косач Кюри сдъвка и преглътна хапката си, преди да реагира.

— Какво е признанието?

— Няма да ви хареса.

— Слушам.

Цитра направи всичко по силите си да устои на хладния сив поглед на жената.

— Занимавам се с нещо от известно време. Нещо, за което не знаете.

Устните на Косача се извиха в уморена усмивка.

— Наистина ли мислиш, че е възможно да се занимаваш с нещо и аз да не знам?

— Разследвах убийството на Косач Фарадей.

Косач Кюри изпусна с трясък вилицата в чинията си.

— Какво си правила?

Цитра разказа на Косач Кюри всичко. Как беше ровила в задния мозък, как старателно беше възстановила стъпките на Фарадей през последния му ден. Също и как беше открила двама от петимата свидетели, получили имунитет, което, ако не доказваше категорично, то предполагаше, че актът е бил извършен от Косач.

Косач Кюри изслуша внимателно всичко, а щом Цитра приключи, наведе глава и се подготви за най-лошото.

— Готова съм за дисциплинарни действия — отсече Цитра.

— Дисциплинарни действия — повтори Косач Кюри отвратено, но омерзението не беше насочено към Цитра. — Би трябвало да накажа себе си, задето съм била така непростимо сляпа за онова, което вършиш.

Цитра изпусна дъха, който беше задържала през последните двайсет секунди.

— Каза ли на някой друг? — попита Косач Кюри.

Цитра се поколеба, но след това осъзна, че няма смисъл да крие.

— Казах на Роуан.

— Боях се, че ще отговориш така. Кажи ми, Цитра, какво направи той, след като му го сподели? Ще ти кажа какво — счупи ти врата! Струва ми се, че тази постъпка красноречиво изразява позицията му. Можеш да се обзаложиш, че Косач Годар вече знае всичко за теорията ти.

Цитра дори не искаше да помисля дали е истина.

— Това, което трябва да направим сега, е да проследим онези свидетели и да опитаме да накараме някой да се разприказва. — Остави на мен — прекъсна я Косач Кюри. — Вече си направила повече от достатъчно. Сега трябва да освободиш съзнанието си от проблема и да се съсредоточиш върху учението и тренировките си.

— Но ако наистина се окаже, че има скандал във Форума на Косачите…

— … тогава най-добрата възможност ще е сама да спечелиш позиция на Косач и да се бориш отвътре.

Цитра въздъхна. Косач Кюри беше по-упорита дори и от Цитра и щом си наумеше нещо, нямаше какво да я разколебае.

— Да, Ваша чест.

Цитра отиде в стаята си, но не можа да се отърси от силното усещане, че Косач Кюри премълчава нещо.

На следващия ден дойдоха за Цитра. Косач Кюри беше излязла на пазар, а Цитра правеше това, което се очакваше от нея. Упражняваше бойно изкуство с ножове с различни размери и тегло, като се опитваше да запази баланс и грация.

Чу блъскане по вратата, което я накара да изпусне по-голямото острие, и едва не прободе крака си. Връхлетя я като истинско дежа вю, тъй като тропането беше досущ като онова в нощта след смъртта на Косач Фарадей. Напористо, силно и безотказно.

Тя остави по-тежкото оръжие на пода, но скри малкото в джоба, пришит към панталона ѝ. Каквото и да се случеше, нямаше да отвори невъоръжена.

Дръпна вратата и се озова пред двама офицери на Гвардията на Острието, също както се беше случило и в онази ужасна вечер, и сърцето ѝ се сви.

— Цитра Теранова? — заговори единият офицер.

— Да?

— Боя се, че ще трябва да дойдете с нас.

— Защо? Какво се е случило?

Но те не ѝ отговориха, а този път с тях нямаше никой, който да обясни. В този момент ѝ се стори, че нещата може да не са такива, каквито изглеждат. Как можеше да е сигурна, че тези изобщо са служители на Гвардията на Острието? Униформите можеха да са фалшиви.