Нил Шустерман - Бурята

Преди всичко бих искал да благодаря на художника на корицата Кевин Тонг за прекрасната му работа, както беше и с корицата на „Косачи“. Много хора са ми казвали, че най-напред към „Косачи“ ги е привлякла корицата, и трябва да кажа, че тези две оформления са най-любимите ми от всички мои книги. Благодаря ти, Кевин!

Сърдечна признателност към редактора ми Дейвид Гейл, към асистентката му Аманда Рамирес и към издателя ми Джъстин Чанда за това, че неуморно ме насочваха през процеса на писане и проявиха огромно търпение с мен. Всички в „Саймън & Шустър“ бяха прекрасни и вярваха в мен от самото начало. Специални аплодисменти за Джон Андерсън, Ан Зафиън, Мишел Лио, Антъни Паризи, Сара Удръф, Криси Нох, Лайза Мораледа, Лорън Хофман, Катрина Грувър, Дийн Нортън, Стефани Ворос и Клои Фолиа.

Благодаря на агента си за разпространение Андреа Браун; на агента си за чуждестранни права Тарин Фейгърнес; на агентите си за развлекателната индустрия Стив Фишър, Деби Дюбъл-Хил и Райън Соул; на мениджъра си Тревър Енгълсън; на адвокатите си за сключване на договори Шеп Розънман, Дженифър Джъстман и Кейтлин ДиМота.

„Косачи“ е в процес на адаптация за игрален филм от студията „Юнивърсъл“ и бих искал да благодаря на всички, ангажирани в това, включително на Джей Айърланд, Сара Скот и Мика Прайс, както и на сценаристите Мат Стюкън и Джош Камбъл.

Благодаря на Барб Собъл, задето се справи с невъзможната задача да организира живота ми; на Мат Лури, моя гуру в социалните мрежи; на сина ми Джаръд, който създаде удивителните официални трейлъри за „Косачи“, „Бурята“ и много други мои книги.

Дължа много за опита по отношение на оръжия и бойни изкуства на Кейси Кармак и „СП Найфорк“, за които съм сигурен, че ще бъдат основен доставчик на ефикасно хладно оръжие дори за най-придирчивите Косачи.

Благодарностите ми няма да бъдат пълни, ако не изкажа специална признателност на Брендън, Джоъл, Ерин и още веднъж на Джаръд, задето ме направиха най-гордия баща на света!

Прасковенорозово кадифе, обкантено с бебешкосиньо. Почитаемият Косач Брамс си обичаше робата. Вярно, кадифето го сгорещяваше през летните месеци, но той бе привикнал с това през шейсет и трите си години като Косач.

Неотдавна отново бе претърпял преобразяване, като върна физическата си възраст на енергичните двайсет и пет, и сега, в третата си младост, установяваше, че апетитът му за Прибиране е по-силен от всякога.

Подходът му бе винаги един и същ, макар методите му да варираха. Избираше субекта, обездвижваше го и му пускаше приспивна песен — по-точно „Приспивна песен“ на Брамс, най-прочутата музикална творба на историческия му патрон. След като един Косач трябваше да се кръсти на историческа фигура, не бе ли редно тази фигура да бъде някак интегрирана в живота на Косача? Той изсвирваше „Приспивна песен“ на какъвто музикален инструмент имаше под ръка, а ако нямаше такъв, просто я изтананикваше. И после отнемаше живота на субекта.

В политическо отношение клонеше към учението на покойния Косач Годар, защото невероятно много се наслаждаваше на Прибирането и не виждаше причина то да е проблем за някого. „В един идеален свят не трябва ли всички да изпитваме удоволствие от онова, което вършим?“, бе писал Годар. Подобна нагласа печелеше все по-голяма популярност сред регионалните общности на Косачите.

В тази конкретна вечер Косач Брамс тъкмо бе приключил особено забавно Прибиране в центъра на Омаха и все още си подсвиркваше своята знакова мелодия. Ала я спря по средата, изпитал отчетливо усещане, че е наблюдаван.