Нил Шустерман - Косачи

Волта пое въздух звучно и бавно. Знаеше какво иска от него Годар. Но Волта нямаше желание да се включи. Сега съжаляваше, че изобщо беше взел участие в това.

— Може би трябва да покажете малко чупки на дансинга, Ваша Светлост — настоя Годар. — Така моите гости ще могат да се посмеят на вас, както вие накарахте целия Форум на Косачите да се смее на мен на конклава. Да не си мислите, че съм забравил?

Годар продължаваше да протяга ръка към Волта, а пръстите му шаваха нетърпеливо, така че Волта нямаше друг избор, освен да му даде онова, за което настояваше. Младият Косач бръкна в един от многото тайни джобове на жълтата си роба, извади малък кинжал и го постави в ръката на Годар.

Годар сви пръсти около него и особено внимателно, без да буди никакво подозрение, приближи върха на кинжала на два сантиметра от врата на Есме.

Момичето не го видя. Изобщо не разбра за съществуването му. Но Ксенократ — да. Той застина с разширени очи и леко отворена уста.

— Знам! — заговори ведро Годар. — Защо не идеш да поплуваш?

— Моля — проплака Ксенократ. — Това не е необходимо.

— О, но аз настоявам.

— Не мисля, че му се плува — обади се Есме.

— Но на моите партита всички плуват!

— Не го прави — молеше се Свещеното острие.

В отговор Годар още повече приближи острието до врата на нищо неподозиращата Есме. Сега дори Волта изпадна в паника. Никой никога не беше подлаган на Прибирането на празненствата на Годар, но винаги имаше първи път. Волта знаеше, че битката е въпрос на воля, и единственото, което го спря да се хвърли напред и да изтръгне кинжала от ръцете на Годар, беше фактът, че знаеше кой ще мигне пръв.

— Проклет да си, Годар! — процеди Ксенократ. След това стана и се хвърли във водата, както беше със златната роба и всичко останало.

Роуан не чу нищо от случилото се между Ксенократ и Годар, но видя как Свещеното острие се хвърли в дълбоката част на басейна и направи бомба, чийто плясък привлече вниманието на всички.

Ксенократ потъна и не изплува отново на повърхността.

— Остана на дъното! — Възкликна някой. — Заради всичко това злато е!

Роуан не изпитваше особена привързаност към Свещеното острие, но не му се искаше да го види как се дави. Не беше паднал — беше скочил и ако се удавеше, омотан в собствената си златна роба, щеше да се приеме като Самоприбиране. Роуан се гмурна в басейна, а Тайгър последва примера му. Достигнаха дъното, където последният дъх на Ксенократ се издигаше във вид на мехурчета. Роуан сграбчи тежката многослойна роба и я изхлузи през главата на човека, а двамата с Тайгър го издърпаха на повърхността. Ксенократ пое въздух, закашля се и изплю вода. Публиката ги аплодира.

Сега той не изглеждаше като Свещеното острие — приличаше по-скоро на дебел мъж в мокро златисто бельо.

— Изглежда, съм изгубил равновесие — избърбори той, като се опита да замаже положението и да даде ново тълкувание на случката. Може би другите повярваха, но Роуан го бе видял да се хвърля. Нямаше как да го сбърка със случайно падане. Защо би направил нещо подобно, по дяволите?

— Почакайте — каза Ксенократ и погледна дясната си ръка. — Пръстенът ми!

— Аз ще го взема! — предложи Тайгър, който се беше превърнал в звездата на парти гостите и се гмурна да го извади.

В това време се появи Чомски и двамата с Волта се наведоха през ръба на басейна, за да помогнат на Ксенократ да се измъкне от водата. Нямаше начин сцената да е по-унизителна за мъжа. Напомняше на претъпкана рибарска мрежа, изхвърлена на палубата на някой траулер.

Годар загърна Свещеното острие с голяма хавлия с нетипично глуповато изражение.

— Наистина искрено се извинявам — заяви Годар. — Изобщо не предполагах, че има опасност да се удавиш. Би било голяма беда за всички.

В този момент Роуан прозря защо в действителност Ксенократ се беше хвърлил в басейна:

Защото Годар му беше наредил да го направи.

А това означаваше, че Годар държи Свещеното острие много по-здраво, отколкото някой би предположил. Но как?

— Може ли вече да си вървя? — попита Есме.

— Разбира се, че може — отвърна Годар и я целуна по челото. После Есме се отдалечи, за да потърси приятелчета за игра сред децата на звездите.

Тайгър се появи с пръстена. Ксенократ го дръпна от ръцете му, без да губи време за благодарности, и го мушна на пръста си.

— Опитах се да измъкна и робата, но е твърде тежка — обясни Тайгър.

— Ще извикам хора с водолазна екипировка, за да се помъчат да спасят съкровището — пошегува се Годар. — Въпреки че могат да предявят претенции над собствеността.