Нил Шустерман - Косачи

— Какво прави той тук? — обърна се Роуан към Косач Чомски, щом видя Свещеното острие да излиза от басейна.

— Не питай мен — отговори той. — Не съм го поканил аз.

Беше странно Свещеното острие да се появи на парти, организирано от Косач, будещ толкова противоречиви емоции. Изглежда, се чувстваше на мястото си тук. Демонстрираше самочувствие и се опитваше да не се набива на очи, но за някой толкова масивен и облечен в златисто бе доста трудно да остане незабелязан. Открояваше се като гигантски балон с горещ въздух на празна поляна.

Вторият гост обаче причини на Роуан много по-силен шок. Съблече се по бански веднага щом се озова на платформата край басейна. Беше не кой да е, а самият Тайгър Салазар, приятелят на Роуан, когото той не беше виждал от деня, в който му показа оръжейното помещение на Косач Фарадей.

Роуан го заобиколи отдалеч и го дръпна зад грижливо подкастрен жив плет.

— Какво правиш тук, по дяволите?

— Здрасти Роуан! — отвърна Тайгър и изви неизменната си широка усмивка. — И аз се радвам да те видя! Човече, изглеждаш много напомпан! Какво са ти инжектирали?

— Нищо, всичко е истинско… а ти не отговори на въпроса ми. Защо си дошъл? Знаеш ли какви неприятности можеш да си навлечеш, ако някой научи, че си се промъкнал? Това не е като нахълтване на училищните танци!

— Успокой се! Не съм се промъквал. Записах се в Гости без граници. Вече съм лицензиран парти гост!

Тайгър често беше заявявал, че целта на живота му е да бъде парти гост, но Роуан никога не го беше приемал сериозно.

— Тайгър, идеята е ужасна, по-лоша от другите ти лоши идеи. — После прошепна: — На професионалните парти гости понякога им се налага… да правят неща, за които не са готови. Знам го, случвало се е пред очите ми.

— Приятел, познаваш ме, готов съм на всичко, което животът ми поднесе.

— И родителите ти са съгласни?

Тайгър сведе поглед и изведнъж престана да бъде толкова наперен.

— Родителите ми се отказаха от мен.

— Какво? Майтапиш ли се?

Тайгър сви рамене.

— Прекалих с размазването. Дойде им много. Сега съм под опеката на Бурята.

— Съжалявам, Тайгър.

— Хей, недей. Може и да не вярваш, но Бурята е по-добър родител, отколкото баща ми някога е бил. Сега получавам добри съвети, а някой, когото наистина го е грижа, ме пита как е минал денят ми.

Както всичко друго, свързано с Бурята, качествата ѝ на родител бяха безспорни. И все пак — сигурно беше тежко да си отхвърлен от собствените си родители.

— При всички положения — отбеляза Роуан, — имам чувството, че не Бурята те е посъветвала да станеш професионален парти гост.

— Не… но не може и да ме спре. Изборът си е мой. Освен това заплащането е доста добро. — Младежът се огледа наоколо, за да се увери, че никой не ги слуша, а после прошепна: — Но знаеш ли за кое плащат още по-добре?

Роуан почти се боеше да попита:

— Кое?

— Носи се мълва, че тренираш с живи субекти. За това се предлага много! Мислиш ли, че би могъл да ходатайстваш за мен? Имам предвид, че постоянно умирам. Бих могъл поне да изкарам пари, докато го правя!

Роуан се втренчи невярващо в Тайгър.

— Ти да не си се побъркал? Знаеш ли изобщо какви ги плещиш? Майчице, на какво изобщо разчиташ?

— Само на собствените си нанити, човече. Само на собствените си нанити.

Косач Волта се чувстваше късметлия, задето е част от кръга приближени на Косач Годар. През по-голямата част от времето. Най-малкият от тримата младши Косачи приемаше себе си като балансираща сила. Чомски беше безмозъчният здравеняк, а Ранд — агресивната, дива природна стихия сред тях. Волта беше чувствителният, виждаше повече, отколкото допускаше някой да забележи. Той пръв зърна Ксенократ след пристигането му, както и неуспешните му опити да избегне срещи. Накрая все пак се ръкува с редица други гостуващи Косачи — някои от доста отдалечени региони като Паназия и Евроскандия. Ксенократ ги поздравяваше с такава неохота, че Волта разбра: Свещеното острие не беше тук изцяло по своя воля.

Волта се настани близо до Годар, за да се постарае да разплете ситуацията.

Щом Годар видя Ксенократ, се изправи — задължителен знак на почит.

— Ваша Светлост, каква чест е да присъствате на скромното ми събиране.

— Не е толкова скромно — отговори Ксенократ.

— Волта! — подвикна Годар. — Донеси ни два стола до басейна, за да можем да бъдем по-близо до действието.

Въпреки че подобни задачи обикновено се възлагаха на прислугата, Волта не възрази, понеже му се предоставяше прекрасна възможност да ги подслушва. Той постави два стола на каменната веранда край дълбоката част на басейна.