Нил Шустерман - Косачи

Борих се срещу чистката. Вършила съм неща, с които не се гордея, но съм много горда, че се противопоставих на това.

Не мога да си спомня кой Косач даде начало на отвратителната кампания за Прибирането само на родилите се смъртни, но тя се разпространи из целия Форум на Косачите, същински вирус във време, надживяло вирусите. „Не трябва ли онези, които са родени с очакването на смъртта, да бъдат единствените субекти на Прибирането?“ беше сред най-популярните мъдрости. Но всъщност бе фанатизъм, маскиран като мъдрост. Егоизъм, представен като просвещение. И Косачите, които възразиха, никак не бяха много — родените в постморталната епоха смятаха родените в Епохата на смъртните за обезпокоително различни според начина им на мислене и живот. „Нека умрат заедно с епохата, която ги е създала“, проповядваха Косачи от постморталната епоха във Форума на Косачите.

Накрая кампанията беше оценена като отблъскващо нарушаване на втория закон и всички Косачи, участвали в чистката, бяха строго наказани. Само че беше прекалено късно да се поправи онова, което бяха сторили. Изгубихме своите старци. Изгубихме по-възрастните. Изгубихме жизнената си връзка с миналото. Все още има някои от родените през Епохата на смъртните, но те крият възрастта и историята си от страх, че могат отново да бъдат набелязани.

Да, борих се срещу чистката… но Бурята не го направи. Според собствените си закони да не се намесва в делата на Косачите нямаше право да стори нищо, за да спре чистката. Можеше само да наблюдава отстрани. Бурята ни позволи да допуснем тази скъпоструваща грешка и остави Форума на Косачите да тъне в самосъжаление за този ден.

Често се чудя дали ако Форумът на Косачите напълно излезе от релси и реши да подложи на Прибирането цялото човечество с цел глобално елиминиране, Бурята ще наруши своята дистанцираност и ще го спре? Или отново ще понесе да наблюдава как се самоунищожаваме, без да оставим нищо след себе си, освен жив облак, пълен с познанията, постиженията и така наречената ни мъдрост?

Чудя се дали Бурята би скърбила за гибелта ни? И ако да, дали това ще е скръб като на дете, изгубило родител, или като на родител, който не е успял да спаси сприхавото си дете от собствения му погрешен избор?