Нил Шустерман - Косачи

Свещеното острие Ксенократ махна пренебрежително с ръка.

— Да, да, просто седни Годар. Наказанието ти ще бъде да помълчиш цели пет минути.

Репликата предизвика бурен смях. Годар се поклони на Свещеното острие и зае мястото си. Макар някои Косачи, включително Косач Кюри, да се опитаха да възразят с аргумента, че в исторически план Косачи, които са прекалявали с властта си да осигуряват имунитет, са ограничили семействата на избраните за Прибирането, никой не ги чу. Ксенократ отхвърли всички възражения в интерес на пестене на време за насрочените процедури.

— Изумително — обърна се тихо Косач Кюри към Цитра. — Годар става недосегаем. Всичко може да му се размине. Ще ми се някой да беше успял да предвиди бъдещето и да го прибере още като дете. Така щеше да е най-добре.

Цитра отбягваше Роуан по време на обедната почивка от страх, че ако отново ги видят заедно, ще събудят още по-големи подозрения. Остана да обядва с Косач Кюри и беше представена на неколцина от най-великите живи Косачи: Косач Меир, която навремето е била делегат в Женева; Косач Мандела, който беше начело на Бижутерийната комисия; Косач Хидейоши, единственият, известен с прилагането на хипноза като метод за Прибирането.

Цитра се постара да не се главозамайва. Срещата с тях почти ѝ вдъхна надежда, че старата школа би могла да постигне триумф над индивиди като Годар. Не спираше да поглежда към Роуан, който отново не можеше да се отърве от почитатели, без значение колко се стараеше.

— Лош знак е — отбеляза Косач Хидейоши, — когато младите ни надежди гравитират така открито около врага.

— Роуан не е враг — избърбори Цитра, но Косач Кюри сложи ръка на рамото ѝ, за да я накара да замълчи.

— Той представлява врага — каза Кюри. — Така поне изглежда пред останалите стажанти.

Косач Мандела въздъхна.

— Не би трябвало да има врагове във Форума на Косачите. Редно е всички да сме на една и съща страна. Страната на човечността.

Сред представителите на старата школа беше широко признато, че времената са размирни, но освен повдигането на обвинения, които неизменно бяха отхвърляни, никой не предприемаше нищо.

Следобед Цитра се почувства ужасно тревожна заради разгорещените спорове, свързани с производството на оръжия. Обсъждаше се дали Косачите трябва да носят пръстена си на дясната ръка или на лявата, дали да им бъде позволено да използват комерсиални стоки като спортни обувки и зърнени закуски. Всичко това беше ужасно незначително за Цитра. Защо подобни теми да са важни, след като актът на Прибирането бавно се приравняваше към убийството от Епохата на смъртните?

Най-накрая настъпи моментът за изпитване на стажантите. Както и предния път, кандидатите за Форума на Косачите излязоха първи, след като бяха изпитани предната вечер. От четиримата, преминали финалните тестове, само двама бяха ръкоположени. Другите двама трябваше да изтърпят страданието да минат позорно по пътеката, преди да излязат от залата и да се върнат към предишния си живот. Цитра почувства вина заради удоволствието, което изпита, щом момичето, залепило се за Роуан, беше изгонено.

След като новите Косачи получиха пръстените си и им бяха дадени новите имена, останалите стажанти бяха извикани отпред.

— Днешният тест — обяви Косач Сервантес — ще бъде състезание по бойното изкуство Бокатор. Кандидатите ще бъдат разпределени по двойки и представянето им ще бъде оценено.

Донесоха мек тепих, който беше разгънат в полукръглото пространство точно пред подиума. Цитра пое дълбоко дъх. Биваше я в това. Бокатор представляваше баланс между сила, издръжливост и концентрация, а тя беше постигнала златната среда. Тогава забиха острието право в сърцето на нейната увереност.

— Цитра Теранова ще се бие срещу Роуан Дамиш.

Откъм публиката долетя мърморене. Цитра осъзна, че жребият не беше случаен. Бяха изправени един срещу друг съвсем умишлено, за да бъдат съперници. И как иначе? Погледът ѝ срещна този на Роуан, но очите му не издаваха нищо.

Първо минаха другите двойки. Участниците дадоха всичко от себе си, но Бокатор беше тежка дисциплина и често не се удаваше на стажантите. Някои победи бяха бързо постигнати, други — доста оспорвани. Тогава дойде ред на мача между Цитра и Роуан.

Изражението на Роуан все още не беше нито ожесточено, нито пък излъчваше съжаление или тъга от факта, че са изправени един срещу друг.

— Добре, нека го направим — каза само това и тогава двамата започнаха да се обикалят един друг.