Нил Шустерман - Косачи

— Годар каза, че е, а и аз не съм искал пръстена. Той сам ми го даде.

Един от младшите Косачи въздъхна с копнеж.

— Човече, наистина трябва да те харесва, за да ти позволи нещо подобно.

Мисълта, че Годар може да го харесва, силно обезпокои Роуан, тъй като той презираше абсолютно всичко, което Годар харесваше.

— Е, и какъв е той?

— Различен… от всеки, когото познавам.

— Ще ми се да бях негов стажант — подхвърли друг шпат, а после направи гримаса, сякаш бе вкусил миризливо сирене. — Мен ме взе Косач Мао.

Роуан знаеше, че Косач Мао също обича да прави шоу и се наслаждава на имиджа си на знаменитост сред обществото. Беше изключително независим и не се причисляваше нито към старата школа, нито към новата. Роуан нямаше представа дали Мао гласува според собствената си съвест, или за този, който дава най-много. Фарадей щеше да знае. Твърде много неща липсваха на стажанта на Фарадей. Едно от тях беше вътрешната информация.

— Годар и младшите му Косачи буквално завладяха стълбището на Капитолия при пристигането си — отбеляза стажантка, която Роуан си спомняше от предишния конклав — онази, запозната с отровите. — Изглеждаха толкова добре.

— Вече реши ли какъв цвят ще избереш? А какви скъпоценни камъни ще има на робата ти? — попита друго момиче и внезапно увисна на ръката му като ластар от лоза. Роуан не можеше да прецени кое ще е по-странно — да се измъкне от хватката ѝ, или тъкмо обратното.

— Невидим — отговори Роуан. — Ще се появя на парадното стълбище чисто гол.

— Е, все пак ще има драгоценности на показ — подхвърли един от младшите Косачи и всички останали се разсмяха.

В този момент Цитра си проправи път към него и Роуан се почувства така, сякаш е спипан да върши пакост.

— Здрасти, Цитра — каза той, но прозвуча прекалено насилено и му се прииска да можеше да си върне думите назад и да измисли нещо различно. Измъкна се от хватката на момичето лоза, но закъсня, тъй като Цитра ги беше видяла.

— Изглежда, си намерил много нови приятели — изтъкна Цитра.

— Всъщност не е точно така — отговори той, но в този момент осъзна, че е обидил всички. — Имам предвид, че всички сме приятели, нали така? Все пак сме в една лодка.

— В една лодка — повтори напълно безизразно Цитра, но погледът ѝ беше остър като кинжалите в оръжейното помещение на Фарадей. — Радвам се да те видя, Роуан. — А после си тръгна.

— Нека си върви — изсумтя момичето лоза. — И без това след последния годишен конклав ще бъде история, нали така?

Роуан не се извини, преди да ги изостави.

Бързо догони Цитра, което му подсказа, че и тя не полагаше особено старание да избяга от него. Беше добър знак. Той внимателно хвана ръката ѝ и тя се извърна към него.

— Хей — промълви младежът. — Съжалявам за преди малко.

— Не, разбирам — отвърна Цитра. — Сега си голяма работа. Трябва да се насладиш.

— Не е така. Да не би да си мислиш, че съм искал да ме обсадят? Стига, добре ме познаваш.

Цитра се поколеба.

— Минаха четири месеца — рече тя. — Човек може да се промени за четири месеца.

Беше напълно права. Но някои неща не се бяха променили. Роуан знаеше какво иска да чуе тя, но щеше да бъде поредният танц. Друг вид позиране. Затова ѝ каза истината.

— Радвам се да те видя, Цитра — започна. — Но е също и болезнено. Дори много и не знам какво да направя по въпроса.

Видя, че истински я трогна, защото очите и започнаха да се пълнят със сълзи, които бликнаха, преди да е успяла да продума.

— Знам. Ужасно е, че трябва да бъде така.

— Чуй какво ще ти кажа — отговори Роуан. — Нека дори да не мислим за Зимния конклав. Нека бъдем тук и сега и да оставим бъдещето настрана.

Цитра кимна.

— Съгласна. — След това пое дълбоко дъх. — Хайде да се разходим. Искам да ти покажа нещо.

Тръгнаха към външния край на ротондата, отвъд арките, под които Косачи договаряха различни дела и съюзи.

Цитра извади телефона си и проектира серия от холограми в дланта си, като я сви така, че никой освен Роуан да не види.

— Измъкнах това от задния мозък на Бурята.

— Как успя?

— Няма значение как. Важното е, че го направих… а също и какво открих.

Холограмите бяха на Косач Фарадей по улиците край дома му.

— Тези са от последния ден — уточни Цитра. — Успях да проследя поне част от стъпките му тогава.

— Но защо?

— Просто гледай. — Холограмата показваше как влиза в нечий дом. — Това е къщата на жената, с която ни запозна на пазара. Прекарал е няколко часа там. След това е отишъл в това кафене. — Цитра пусна друг запис, който показваше как Фарадей влиза в ресторант. — Мисля, че е възможно да се е срещнал с някого там, но не знам с кого.