Нил Шустерман - Косачи

— Добре — намеси се Роуан. — Значи се е сбогувал с различни хора. Засега ми се струва логично някой да го направи, ако прекарва последния си ден на земята.

Цитра отново превключи. Следващият видеозапис показваше как Косачът се качва по стълбите на железопътната гара.

— Заснет пет минути, преди да умре — обясни тя. — Знаем, че се е случило на тази гара, но познай какво. Камерата на конкретния перон е била повредена, предполагаемо от неприемливите. Била е извън строя през целия ден, затова няма видеозапис, който показва какво точно се е случило там!

Влак потегля от гарата и миг по-късно пристига друг, в обратна посока. Точно той беше убил Фарадей. Въпреки че Роуан не можеше да го види, направи гримаса, все едно го бе зърнал.

— Мислиш, че някой го е елиминирал и се е погрижил да изглежда като Самоприбиране? — Роуан се огледа, за да се увери, че никой не ги наблюдава, и заговори тихо: — Ако това е единственото ти доказателство, то е доста слабо.

— Знам. Затова продължавам да търся. — Цитра превъртя записа и отново пусна сцената, на която се виждаше как Фарадей отива към гарата.

— Имало е петима свидетели. Нямаше как да ги проследя, без да използвам данни на Форума на Косачите, а ако го бях направила, щяха да разберат, че търся нещо. Но единствената логика е, че и тези свидетели са слезли по същите стълби, нали? Оттам са слезли общо осемнайсет души по времето, когато е умрял Фарадей. Част от тях вероятно са се качили на първия влак. — Тя посочи влака, който напускаше гарата. — Но не всички. От тези осемнайсет души успях да идентифицирам близо половината. И трима от тях са получили имунитет още същия ден .

Разкритието беше достатъчно да остави Роуан без дъх и да замае главата му.

— Били са подкупени, за да свидетелстваш, че е приложил Самоприбиране?

— Ако беше обикновен гражданин, който е видял как един Косач прибира друг, и ти предложат имунитет, за да си държиш устата затворена, как би постъпил?

На Роуан му се искаше да повярва, че би потърсил справедливост, но се замисли за времето, преди да стане стажант на Косач, когато идеята да бъде такъв го плашеше до смърт.

— Щях да целуна пръстена и да си държа устата затворена.

В другия край на ротондата вратите към залата за събрания се отвориха и Косачите започнаха да се стичат вътре.

— Кой мислиш, че го е извършил? — попита Роуан.

— Кой има най-голяма полза Фарадей да излезе извън картинката?

Не беше нужно да го изричат гласно. И двамата знаеха отговора. Роуан осъзнаваше, че Годар е способен на немислими дела, но дали би убил друг Косач?

Поклати глава, не искаше да повярва.

— Това не е единственото обяснение! — настояваше той. — Възможно е изобщо да не е бил Косач. Може да е близък роднина на някого, когото е прибрал. Някой, който е искал отмъщение. Всеки би могъл да му вземе пръстена, да го бутне пред влака и да използва пръстена, за да даде имунитет на свидетелите. В такъв случай би им се наложило да си замълчат, иначе биха ги взели за съучастници!

Цитра отвори уста, за да го опровергае, но я затвори отново. Беше възможно. Дори пръстенът на Фарадей да бе замразил пръста на убиеца, можеше да си го представи.

— Не се бях замислила за това — призна тя.

— Ами тоналистите? Почитателите на тоналния култ мразят Косачите.

Ротондата започна бързо да се изпразва. Двамата се оттеглиха от нишата и тръгнаха към вратите на залата.

— Не разполагаш с достатъчно факти, за да обвиниш някого — предупреди я Роуан. — Засега ще се наложи да го забравиш.

— Да го забравя? Не говориш сериозно.

— Казах засега! Щом те ръкоположат, ще получиш пълен достъп до информацията на Форума на Косачите и ще можеш да докажеш какво точно се е случило.

Цитра застина на място.

— Какво имаш предвид с „щом ме ръкоположат“? По същата логика може да си ти. Или пропускам нещо?

Роуан стисна устни, ядосан на себе си, че допусна намеренията му да се изплъзнат.

Ритуалите на конклава бяха същите, както и предния път. Изброяването на имената. Измиването на ръцете, отдаването на почит и мъмренето. И този път имаше анонимно обвинение към Косач Годар, само че за твърде волно раздаване на имунитет.

— Кой повдига това обвинение? — настоя Годар. — Нека обвинителят се изправи, за да го видим!

Разбира се, никой не реагира, което даде възможност на Годар да затвърди позициите си.

— Ще призная, че има основание за това обвинение — заяви Годар. — Аз съм щедър човек и вероятно съм раздавал имунитет доста свободно. Нямам извинение, нито пък оправдание. Оставям се на милостта на Свещеното острие, нека той определи наказанието ми.