Нил Шустерман - Косачи

Цитра беше благодарна, че до Зимния конклав остават месеци. Сега трябваше да се тревожи за Конклава на жътвата. Първоначално очакваше с нетърпение да дойде септември, но с приближаването му започваше да се ужасява. Не я тревожеше изпитът. Чувстваше се подготвена за каквито и да е предизвикателства, на които можеха да подложат стажантите. Плашеше се от срещата с Роуан, тъй като нямаше представа как са му се отразили всичките месеци, прекарани с Годар. Спечели този пръстен и бързо го подложи на Прибирането , беше я посъветвала Косач Кюри. Е, точно сега Цитра нямаше да се тревожи за бъдещето. Разполагаше с четири месеца, преди да ѝ се наложи да вземе подобно решение. Но часовникът постоянно тиктакаше. Приближаваше ги неумолимо към тяхната смърт.

Конклавът на жътвата се състоя в ясен, но бурен септемврийски ден. Бурята беше ограничила броя на зрителите на предишния конклав, но този път пред сградата на Капитолия във Фулкръм Сити се беше събрало огромно множество. Имаше още повече служители на реда, които да контролира напиращата тълпа. Някои Косачи — предимно представители на старата школа — пристигнаха пеша, предпочели кратка разходка от хотелите си, вместо бляскава поява. Други се бяха спрели на впечатляващи коли, за да подчертаят статута си на знаменитости. Новинарските екипи насочваха камерите си, но се стремяха да пазят дистанция. Все пак не беше червен килим. Никакви въпроси, никакви интервюта, нито твърде любопитно надничане. Косачите махаха срещу камерите, изправяха рамене, за да изглеждат високи, и се завъртаха в най-подходящата поза.

Косач Годар и свитата му се появиха в лимузина — кралскосиня с огромни диаманти, в случай че възникнеха съмнения кой е вътре. Щом Годар и антуражът му се появиха, от публиката се разнесоха възклицания, сякаш присъствието им беше равносилно на шоу с фойерверки.

— Ето го!

— Това е той!

— Толкова е красив!

— Така страшен!

— Има чудесна прическа!

Годар се спря да погледне към публиката и да помаха с ръка с кралски маниер. След това се загледа в случайно момиче сред тълпата, погледна го в очите, посочи го и продължи нагоре по стълбите, без да каже нищо.

— Толкова е странен!

— Колко е загадъчен само!

— Така чаровен!

Що се отнася до момичето, то остана впечатлено, ужасено и объркано от моментното внимание и тъкмо това беше целта.

Всички бяха толкова съсредоточени в Годар и пъстрия му антураж, че почти никой не забеляза Роуан, който се качваше последен по стълбите към входа.

Групата на Годар не беше единствената, чиято основна цел беше да прави шоу. Косач Киркегор беше преметнал лък на рамото си. Не че възнамеряваше да го използва днес, просто беше част от спектакъла. Въпреки това можеше да се прицели във всеки от зрителите и да го повали. Тази мисъл предизвикваше още по-голямо вълнение след тълпата. Досега никой не беше ставал субект на Прибирането на стълбите пред Капитолия преди началото на конклав, но това не значеше, че не е възможно да се случи.

Въпреки че повечето Косачи се насочваха към главния път, Косач Кюри и Цитра минаха по странична уличка, за да избегнат вниманието на хората възможно най-дълго. Косачът величествено се промъкна през множеството, но хората най-близо до нея започнаха да надават възгласи, щом я разпознаха. Протягаха ръка да докоснат гладката ѝ роба в цвят на лавандула. Тя, разбира се, го понесе достойно, но един мъж буквално сграбчи плата и на нея ѝ се наложи да плесне ръката му.

— Внимателно — предупреди го тя и го погледна в очите. — Не приемам добре посегателства срещу себе си.

— Извинявам се, Ваша чест — каза мъжът. След това се протегна към дланта ѝ с намерение да докосне пръстена, но тя я дръпна.

— Дори не си го помисляй.

Цитра се мушна пред Косач Кюри, за да ѝ направи път.

— Може би трябваше да вземем лимузина — рече Цитра. — Поне нямаше да ни се налага да се борим, за да си проправим път.

— Винаги ми се е виждало прекалено показно — отвърна Кюри.

Щом се измъкнаха от тълпата, внезапен порив на вятъра връхлетя широкото стълбище на Капитолия и развя дългата сребриста коса на Косач Кюри като булчински воал, придавайки ѝ почти мистичен вид.

— Знаех си, че трябва да я сплета днес — съжали тя.

Двете с Цитра поеха нагоре по белите мраморни стълби, а някой извика от лявата им страна:

— Обичаме ви!

Косач Кюри спря и се обърна, но не можа да определи кой се беше провикнал, затова заговори към всички: