Нил Шустерман - Косачи

— Косач Годар е бъдещето — повтори за сетен път Волта. — Не искам да бъда част от миналото. Разбираш ли?

— Но днес се почувства отвратително, нали? Дори повече от мен, защото не беше наблюдател, а част от случващото се.

— И ти скоро ще бъдеш част.

— Може би не — отговори Роуан.

— О, ще бъдеш. В мига, в който се сдобиеш с пръстена и елиминираш малката си приятелка, ще разбереш, че няма връщане назад.

Роуан преглътна — опита се да не върне оскъдната порция, която беше изял на вечеря. Лицето на Цитра изникна в съзнанието му, но той го прогони. Не можеше да си позволи да мисли за нея сега.

Роуан знаеше, че е поел риск с Волта. Единственият вариант беше да доведе всичко до благоприятен край.

— Ти само се преструваш, че харесваш Прибирането — продължи той. — Но го мразиш повече от всичко друго. Твоят ментор е бил Косач Неру, а той е истински представител на старата школа, което означава, че те е избрал заради факта, че си съвестен. Не искаш да отнемаш живот… и определено не искаш да отнемаш десетки наведнъж.

Волта скочи — движеше се по-бързо отколкото човек можеше да предположи, че е възможно. Сграбчи Роуан и го блъсна в стената така, че младежът усети тежко липсата на обезболяващите нанити.

— Никога няма да повтаряш това пред никого, чу ли? Стигнах твърде далеч, че да си позволя да рискувам позицията си. Няма да допусна да ме изнудва сополив стажант.

— Това ли си мислиш, че правя? Че те изнудвам?

— Не си играй с мен! — изръмжа Волта. — Знам защо си тук.

Роуан се почувства искрено разочарован.

— Мислех, че ме познаваш.

Миг по-късно Волта започна да се отпуска.

— Никой не познава никого, не е ли така? — промълви.

— Обещавам, че няма да кажа на никого. И не искам нищо от теб.

Най-сетне Волта свали гарда.

— Съжалявам. Когато си заобиколен от толкова много кроежи, започваш да си мислиш, че всички играят така. — Отново седна на леглото. — Вярвам ти, защото знам, че си по-добър. Всъщност го знам от момента, в който Годар те взе. Вижда у теб предизвикателство. Защото ако успее да накара някой от стажантите на Фарадей да приеме неговия начин на мислене, значи може да убеди всекиго друг.

В този момент на Роуан му се стори, че Волта не е много по-възрастен от него самия. Винаги беше излъчвал увереност, която го караше да изглежда по-улегнал, но сега уязвимостта му разкри истината. Беше на не повече от двайсет. Това означаваше, че е Косач най-много от две години. Роуан нямаше представа каква е причината да премине от учението на старата школа към свитата на Годар, но можеше да си представи. Виждаше как някой младши Косач може да бъде привлечен от блясъка и харизмата на Годар. Все пак Годар предлагаше на учениците си всичко, което може да пожелае човешкото сърце, в замяна на пълното незачитане на собствената си съвест. В професия, в която съвестта е по-скоро слабост, кой би искал да има такава?

Роуан седна и дръпна стола си достатъчно близо до Волта, че да си говорят шепнешком.

— Ще ти кажа какво си мисля — започна Роуан. — Годар не е Косач. Той е убиец. — За пръв път се осмеляваше да го изрече на глас. — Много е написано за убийците от Епохата на смъртните, чудовища като Джак Изкормвача или Чарлз Мейсън, или пък Сайбър Сали. Единствената разлика между тях и Годар е, че хората позволяват на Годар да му се размине. Смъртните са знаели колко погрешно е това, но някак сме допуснали да забравим.

— Да, но дори да е истина — отговори Волта, — какво бихме могли да направим? Бъдещето настъпва, без значение дали го искаме, или не. Ранд, Чомски и още десетки други извратени нещастници, които копнеят да се доберат до кръга от приближени на Годар, ще доминират това бъдеще. Убеден съм, че Косачите основатели се обръщат в гробовете си. Проблемът е, че те са в гробове и няма да се върнат. — Волта пое дълбоко дъх и избърса бликналите наново сълзи. — За твое добро, Роуан, надявам се да заобичаш убиването толкова, колкото Годар. Това ще направи живота ти много по-лесен. Много по-удовлетворяващ.

Роуан прие тази перспектива много болезнено. Преди месец би отрекъл, че е възможно да се превърне в подобно чудовище, но вече не беше толкова сигурен. Напрежението, което заплашваше да го пречупи, се усилваше с всеки изминал ден. Продължаваше да го крепи надеждата, че щом Волта не е преминал към тъмната страна, вероятно имаше шанс и за него.