Нил Шустерман - Косачи

— Внимание! — обяви той възможно най-театрално. — Чуйте ме всички. Днес сте избрани за Прибирането. Пристъпете напред и посрещнете участта си.

Мърморене, ахкане и шокирани възгласи. Никой не излезе напред. Никой никога не го правеше. Годар кимна към Чомски, Волта и Ранд и те тръгнаха през лабиринта от разделени работни места, без да оставят жива душа след себе си.

— Аз съм вашият край! — обясняваше Годар. — Аз съм възмездието. Вашият портал към живот отвъд този!

Остриета, куршуми и огън. Офисът избухна в пламъци. Задействаха се аларми, пръскачки бълваха ледена вода от тавана. Мишените бяха обградени от стихии и смъртоносните погледи на четирима обучени ловци. Никой нямаше шанс.

— Аз съм последната ви дума! Вашата омега! Носителят на вашия мир и покой. Прегърнете ме!

Никой не го прегърна. Повечето хора се гърчеха и молеха за милост, но нямаше милост в бързината, с която бяха погубвани.

— Вчера вие бяхте богове. Днес вече сте смъртни. Гибелта ви е моят дар към вас. Приемете го с чест и достойнство.

Косачите бяха така улисани, че никой не забеляза как Роуан се измъкна и отиде до зала 602, където затропа по стъклената врата, за да привлече вниманието на някого и да го предупреди какво се задава.

— Тръгвай по задното стълбище — нареди той на мъжа. — Вземи със себе си колкото можеш повече хора. Не задавай въпроси… просто върви!

Дори мъжът да изпитваше някакви съмнения, те бяха прогонени от звуците на отчаяние и мъка, долитащи от другата страна на коридора.

Няколко минути по-късно, след като Годар, Волта и Чомски бяха приключили със зала 601, прекосиха коридора и влетяха в 602. За късмет на Роуан, го завариха да размахва брадвата и да троши компютри, бюра и всичко по пътя си, точно както му беше наредено.

Косачите се движеха по-бързо от огъня, по-бързо от потока работещи, които се опитваха да избягат. Волта и Чомски блокираха две от трите стълбища. Ранд се придвижи до главния вход, застана там като Голиат и започна да поваля повечето хора, които се опитваха да избягат през предните врати. Годар не спираше с ритуалните си тиради, докато вървеше през паникьосаната тълпа и размахваше оръжия, както му падне, а Роуан вилнееше с брадвата върху всичко по пътя си и тайно насочваше когото успееше към неохраняваното стълбище.

Всичко приключи за по-малко от петнайсет минути. Сградата потъна в пламъци, хеликоптерът вече кръжеше над нея, а Косачите поеха към главния вход като четирима ездачи от постмортален апокалипсис.

Роуан вървеше най-отзад, влачеше брадвата по мраморния под, а накрая я пусна със силно дрънчене.

Озоваха се пред повече от десет пожарни коли и линейки дронове, а зад тях — тълпа оцелели. Някои се разбягаха, щом видяха Косачите да излизат, но имаше и мнозина, които останаха, тъй като възхищението им надделя над ужаса.

— Виждаш ли — обърна се Годар към Роуан. — Пожарникарите не могат да се намесват в действията на Косачи. Ще оставят цялата сграда да изгори до основи. Що се отнася до оцелелите, осигурихме си чудесна публика.

След това пристъпи напред и се обърна към онези, които не бяха побягнали:

— Прибирането приключи — обяви той. — Всички оцелели ще получат имунитет. Излезте напред. — Той протегна ръка, онази с пръстена. Останалите Косачи последваха примера му и направиха същото.

В началото никой не посмя да излезе — вероятно се бояха, че може да е номер. Но след малко един изцапан с пепел работник се престраши и беше последван от втори и трети, докато накрая цялото множество не се втурна към тях. Първите няколко коленичиха и целунаха пръстените на Косачите. Щом останалите видяха, че всичко е истинско, се втурнаха напред и обградиха Косачите.

— Спокойно — извика Волта. — Един по един!

Същата тази тълпа, която се беше устремила към бягство, изведнъж се буташе към животоспасяващите пръстени. Сякаш всички забравиха за мъртвите си колеги.

Щом хората около тях се скупчиха и развълнуваха прекалено, Годар отдръпна ръката си, извади пръстена и го подаде на Роуан.

— Дойде ми до гуша — каза му. — Вземи го. Сподели обожанието.

— Но… не мога. Не съм ръкоположен.

— Може да го използваш, ако ти дам позволение като пълномощник — увери го Годар. — А точно сега имаш моето позволение.

Роуан го сложи, но пръстенът му беше широк и той го премести на средния си пръст, където не беше така хлабав. После вдигна ръка, както бяха направили останалите Косачи.

Хората не ги интересуваше на кой пръст е пръстенът, нито пък на чия ръка. Буквално се катереха един върху друг, за да го целунат и да благодарят за справедливостта, любовта и милостта му, наричаха го Ваша чест и дори не забелязваха, че не е Косач.