Нил Шустерман - Косачи

Но дори Роуан да бъдеше чут, нямаше шанс да бъде разбран. Такъв беше подходът на Годар и учениците му. Така действаха. Беше обичайно за тях. Можеше ли да стане обичайно и за него? Замисли се за последната си тренировка. Онази с живите мишени. Чувството, което го беше обзело, след като покоси всички с изключение на един, отвращението, борещо се с първичното усещане за победа. Почувства същото и сега, докато стоеше пред вратата на хеликоптера. С всяка следваща стъпка в света на Годар ставаше все по-трудно да се оттегли.

Сега и четиримата Косачи гледаха към него. Бяха готови за мисията си и единственото, което ги спираше, беше Роуан.

Аз не съм един от тях , повтаряше си той. Аз няма да елиминирам. Ще бъда просто наблюдател.

Насили се да се качи в хеликоптера, затвори вратата и започнаха да се издигат в небето.

— Никога не си се возил в такава машина, нали? — попита Волта, изтълкувал погрешно колебанието му.

— Не, никога.

— Само така пътуваме — заяви Косач Ранд.

— Ние сме ангели на смъртта — намеси се Косач Годар. — Единствената възможност е да се спуснем от небето.

Поеха на юг, над Фулкръм Сити, а след това към предградията. През цялото време Роуан тайничко се надяваше да се разбият… но после осъзна колко безполезно ще бъде. Дори да се случеше, всички щяха да бъдат съживени, преди уикендът да е приключил.

На хеликоптерната площадка към главната сграда на летището се приземи един. Беше неочаквано и необявено кацане, а подобни никога не се случваха. Бурята пилотираше абсолютно всички въздухоплавателни средства и макар това да не беше хеликоптер от системата, някой на борда винаги предупреждаваше за приземяването и искаше информация дали има възможност да бъде осъществено.

Тази машина се спусна от небето право върху покрива.

Най-близко разположеният служител на реда тръгна от позицията си на шестия етаж и излезе в мига, в който Косачите слизаха от хеликоптера. Бяха четирима — в синьо, зелено, жълто и оранжево — и момче с гривна на стажант.

Служителят на реда стоеше със зяпнала уста, не знаеше какво да направи. Помисли си дали да не съобщи в главния офис, но реши, че това може да стане причина за Прибирането му.

Към него се приближи жена Косач, облечена в зелено, с черна като на вещица коса и паназиатски черти и му се ухили.

— Чук-чук — каза тя.

Мъжът беше твърде вцепенен, за да отговори.

— Казах чук-чук.

— К-кой е там? — избърбори накрая той.

Тя бръкна в робата си и извади най-страховития нож, който някога беше виждал, но Косачът в синьо хвана ръката ѝ, преди да е успяла да го използва.

— Не си губи времето с него, Айн — нареди ѝ той.

Косачът в зелено прибра ножа си и сви рамене.

— Явно ти няма да си част от приготвянето на пунш. — След това профуча покрай него и заедно с останалите поеха надолу по стълбите към вътрешността на сградата.

Той срещна погледа на стажанта, който вървеше няколко крачки след другите.

— Как трябва да постъпя? — обърна се той към момчето.

— Бягай — отговори му то. — И не поглеждай назад.

И пазачът направи тъкмо това. Насочи се към стълбището в другия край, спусна се чак до долу, измъкна се през евакуационния изход и не спря да тича, докато не стигна достатъчно далеч, че да не чува писъците.

— Започваме от шестия етаж и продължаваме до последния — заяви Годар на останалите. Излязоха от стълбищната площадка и се озоваха срещу жена, която чакаше асансьора. Тя ахна и застина на място.

— Бау — каза Косач Чомски, жената потрепна и изпусна папките, които държеше. Роуан знаеше, че всеки от Косачите може да я унищожи само за миг. Вероятно и тя го съзнаваше, тъй като се подготви.

— Каква степен на достъп имаш? — попита я Годар.

— Първо ниво — отговори тя.

— Това добре ли е?

Тя кимна и му подаде баджа си.

— Благодаря — рече той. — Ще бъдеш пощадена.

После тръгна към заключена врата и плъзна картата пред нея.

Роуан се почувства замаян и осъзна, че всеки момент може да припадне.

— Аз ще изчакам тук — избърбори той. — И бездруго не мога да извършвам Прибирането. Ще изчакам тук.

— В никакъв случай — отсече Чомски. — Идваш с нас.

— Но… но каква ще е ползата? Само ще ви се пречкам.

Тогава Косач Ранд ритна стъклото на противопожарната аларма, извади оттам брадва и му я подаде.

— Ето — заяви. — Ще чупиш разни неща.

— Защо?

Тя му намигна.

— Защото можеш.

Служителите в зала 601, която заемаше цялата северна част от етажа, бяха абсолютно неподготвени. Косач Годар и хората му застанаха в центъра.