Нил Шустерман - Косачи

— Добре дошъл в живота като господ — приветства го Косач Волта. Междувременно сградата зад тях изгаряше до основи.

Същата вечер празнуваха, въпреки че Роуан нямаше никакъв апетит, колкото и да се насилваше. Годар яде достатъчно за всички. Беше превъзбуден от лова през деня, като вампир, изсмукващ живота от жертвите си. Беше по-чаровен и по-ведър от всякога, говореше неща, които разсмиваха цялата компания.

Колко е лесно , мислеше си Роуан, да те завладее. Да бъдеш привлечен от елитния му клуб също като останалите.

Очевидно Чомски и Ранд бяха замесени от същото тесто като Годар. Не показваха дори намек за гузна съвест. За разлика от Годар обаче, не страдаха от грандомания. За тях Прибирането беше спорт, правеха го заради удоволствието и както Косач Ранд съвсем правилно обобщи, защото могат . Бяха повече от доволни, че са свободни да размахват оръжия, докато Годар се вживяваше в ролята на Ангел на смъртта. Роуан не можеше да прецени дали Косачът наистина си вярва, или всичко е театър. Поддържане на интереса към шоуто.

Косач Волта беше различен. Да, вилня из офисите и участва наравно с останалите в Прибирането, но беше по-мълчалив по време на полета, когато се връщаха с божествената си машина. А сега, на вечеря, почти не докосна храната в чинията си. Постоянно ходеше да си мие ръцете. Може би си мислеше, че никой няма да забележи, но Роуан обърна внимание. Също и Есме.

— Косач Волта винаги е докачлив след Прибирането — наведе се Есме и подшушна на Роуан. — Не го зяпай, за да не метне нещо по теб.

По средата на вечерята Годар поиска финална бройка.

— Прибрахме двеста шейсет и три — отговори му Ранд. — Малко превишихме квотата си. Другия път ще трябва да се ограничим.

Годар удари отвратен с юмрук по масата.

— Проклетите квоти са истинско наказание! Ако не бяха те, всеки ден можеше да бъде като днешния. — След това Годар се обърна към Косач Волта и попита как върви задачата му. Работа на Волта беше да организира срещи с близките на починалите, за да могат да получат полагащия им се имунитет.

— Цял ден обикалях семействата — отговори Волта. — Утре рано сутринта ще чакат на опашка при портала.

— Трябва да ги пуснем вътре — отвърна Годар със самодоволна усмивка. — Може да погледат тренировката на Роуан на моравата.

— Мразя скърбящите — обади се Ранд, бодна парче месо и го пренесе в чинията си. — Устната им хигиена винаги е отвратителна — пръстенът ми вони поне час след даването на имунитет.

Неспособен да понесе повече, Роуан се извини.

— Обещах на Есме да поиграем на карти след вечеря, а става късно.

В думите му нямаше и капчица истина, но той погледна Есме и тя кимна, доволна да бъде част от конспирацията.

— Но така ще пропуснете крем брюлето — възрази Годар.

— Ще има повече за нас — обади се Чомски, грабна от ребърцата и ги загриза.

Роуан и Есме се оттеглиха в стаята за игри и се впуснаха джин руми, милостиво необезпокоявани от приказки за Прибирането, квоти и целуване на пръстени. Роуан беше благодарен, че кралят на самоубийствата 3 3 Друго наименование на поп купа, изобразяван върху картата с меч, с който привидно пронизва главата си. — Б.ред. държи монопола върху нещастието в тази стая.

— Трябва да извикаме и останалите при нас — предложи Есме. — Тогава ще можем да играем и с купите и спатиите. Не става само с двама играчи.

— Не ми се играят карти с Косачи — сряза я Роуан безизразно.

— Не говорех за тях, глупчо, имам предвид прислугата. — Тя прибра деветката му в секундата, в която я пусна, като че ли не беше забелязал как ги събира. Победата ѝ днес беше награда, задето му помогна да избяга от трапезарията.