Нил Шустерман - Косачи

Уверен съм, че ще успея.

На инженера му харесваше да вярва, че работата му в лабораториите за магнитни двигатели е полезна, макар да изглеждаше безсмислена. Магнитните влакове вече се движеха възможно най-ефикасно. Приложенията за личните транспортни средства имаха нужда само от малки настройки. Вече нямаше „нови и подобрени“, а просто различни — нови стилове и рекламиране на променената визия, при все че основната технология си оставаше съвсем същата.

На теория имаше поле за нови изяви, което трябваше да бъде проучено. Защо иначе Бурята щеше да им възложи работата?

Имаше ръководители на проекта, които знаеха повече за крайната цел на задачата им, но никой не разполагаше с пълната информация. Все пак се изказваха предположения. Отдавна се вярваше, че ще е необходима комбинацията от соларен вятър и магнитно задвижване за успешно пътуване в Космоса. Перспективите бяха изместени на заден план преди много години, но това не означаваше, че щяха завинаги да останат там.

Навремето бяха провеждани мисии за колонизиране на Марс, проучване на луните на Юпитер и дори опити за достигане на по-далечни звезди, но всички те завършиха с пълен и катастрофален провал. Корабите избухваха. Колонизаторите измряха, а далеч в Космоса смъртта означаваше смърт, също така безвъзвратна като Прибирането. Идеята за окончателна гибел без контролираната намеса на Косач беше твърде трудна за понасяне в свят, постигнал безсмъртие. Бурният обществен отзвук сложи край на проучването на космоса. Земята беше единственият ни дом и щеше да си остане така.

Точно затова, предполагаше инженерът, Бурята напредваше толкова бавно и внимателно с този проект — за да не привлича общественото внимание. В никакъв случай не можеше да се говори за непочтеност, тъй като Бурята не беше способна на подобно нещо. Просто проявяваше дискретност. Мъдра дискретност.

Вероятно един ден Бурята щеше да обяви, че докато вниманието на всички е било насочено другаде, човечеството е установило надеждно присъствие отвъд границите на планетата Земя. Инженерът очакваше с нетърпение този момент и наистина смяташе, че ще доживее да го види. Нямаше причина да вярва, че няма да се случи.

До деня, в който група Косачи не нахлуха в изследователската му лаборатория.

Роуан се събуди от замеряне с хавлиена кърпа в лицето.

— Ставай, спяща красавице — каза Косач Волта. — Вземи душ и се облечи, днес е денят.

— Какъв ден е днес? — попита Роуан, твърде изтощен дори да се надигне в седнало положение.

— Денят на Прибирането! — обяви Волта.

— Искаш да кажеш, че Прибирането наистина е част от заниманията ви? Мислех, че само празнувате и харчите парите на хората.

— Просто стани, умнико.

Щом спря душа, Роуан чу тракането на хеликоптерна перка, излезе на моравата и видя, че машината вече ги чака там. Роуан не се изненада от факта, че е боядисана в кралскосиньо и украсена с блестящи звезди. Всичко, свързано с Косач Годар, напомняше за егото му.

Останалите трима Косачи вече бяха отпред и се подготвяха за елиминиране. Робите им бяха издути, очевидно в гънките бяха напъхани всякакъв вид оръжия. Чомски запали кичест храст с огнехвъргачка.

— Сериозно? — учуди се Роуан. — Огнехвъргачка?

Чомски сви рамене.

— Не е противозаконно. А и какво ти влиза на теб в работата?

Годар излезе забързан от имението.

— Какво чакате? Да вървим! — Като че ли останалите не чакаха тъкмо него.

Моментът беше наситен с адреналин и припряност и те тръгнаха към хеликоптера, кацнал в готовност за тях. На Роуан му се видяха като супергерои — до мига, в който се сети за целта на мисията им и този образ не се разби на парченца.

— Колко души ще приберете днес? — попита той Косач Волта, но Волта само поклати глава и посочи ухото си. Перката на хеликоптер беше твърде шумна, а робите на Косачите се вееха като знамена, докато вървяха през моравата.

Роуан направи известни изчисления. Квотата на Косачите беше Прибирането на пет души седмично, а доколкото му беше известно, тези четиримата не бяха отнели и един живот през трите месеца, откакто Роуан беше там. Това означаваше, че могат да приберат двеста и петдесет души днес и да не надвишат квотата си. Нямаше да има нищо общо с Прибирането — щеше да се разрази същинска сеч.

Роуан се поколеба, изостана зад останалите. Волта забеляза.

— ИМА ЛИ ПРОБЛЕМ? — опита се да надвика той оглушителния шум от перката.