Нил Шустерман - Косачи

— Вие такива ли сте? — попита Роуан. — Прагматици?

Отговори му Волта.

— Косач Годар е визионер. Това го поставя на по-високо ниво от всички останали Косачи в Средмерика. Може би дори в целия свят.

Годар не възрази.

Имаше и празненства. Връхлитаха имението изневиделица. Всичко останало спираше. Нарушаваше се дори ритъмът в обучението на Роуан. Младежът нямаше представа кой ги организира, откъде се вземат всички онези благодетели, които пристигаха с храна, достатъчна да засити цяла армия, и на кого хрумваха декадентските прояви от всякакво естество.

Роуан не знаеше дали не си въобразява, но сякаш все повече Косачи и знаменитости прииждаха на партитата на Годар, откакто бе пристигнал в имението му.

За три месеца промяната във физиката на Роуан беше очевидна и той прекарваше повече време, отколкото би искал някой друг да узнае, пред високото огледало в спалнята си. Разликата личеше навсякъде — плочки по корема, развити гръдни мускули. Издутите му бицепси като че живееха свой живот и Косач Ранд честичко го шляпваше похотливо по задника със заплахи за плътски домогвания, веднъж щом навърши пълнолетие.

Най-сетне свикна с воденето на дневник — правеше го старателно, но всичко беше измама. Никога не споделяше какво наистина чувства, тъй като добре съзнаваше, че „личният“ му дневник изобщо не е личен и Косач Годар чете всяка дума. Ето защо пишеше само онова, които знаеше, че Годар иска да прочете.

Въпреки че Роуан не забрави за тайния си обет да отстъпи мястото на Косач на Цитра, имаше моменти, в които умишлено го потискаше в съзнанието си и си позволяваше да си представя какво би било, ако го ръкоположеха за Косач. Дали щеше да е като Косач Фарадей, или щеше да приеме учението на Годар? Колкото и упорито да се опитваше да го отрече, Роуан намираше логика в подхода на Годар. Та кое същество на този свят можеше да презира собственото си съществуване и да се срамува от средствата си за оцеляване?

Станахме неестествени в момента, в който победихме смъртта , казваше Косач Фарадей. Но не можеше ли промяната да послужи като повод да потърсим каквато и да е проява на природата у себе си? Ако Роуан се беше научил да извършва Прибирането с наслада, наистина ли бе допуснал чак такава грешка?

Той запази разсъжденията си в тайна, но Косач Волта умееше да чете ако не всяка негова мисъл, то поне общото му настроение.

— Знам, че първоначално беше взет за стажант заради съвсем различни качества от тези, на които се възхищава Косач Годар — сподели му Волта. — Той смята състраданието и снизхождението за слабости. Но ти притежаваш и други силни страни, които започват да се пробуждат. Все пак ще бъдеш Косач от новия ред!

Сред всички младши Косачи на Годар Волта беше истински достоен за възхищение и Роуан чувстваше най-силна връзка с него. Представяше си, че могат да бъдат приятели, щом станат равни.

— Спомняш ли си болката след побоя? — попита Волта един следобед по време на тренировка на паметта.

— Как бих могъл някога да я забравя?

— Има три причини за нея — поде Косачът. — Първата е да те свърже с прадедите ти, да съживи болката и страха от страданието, тъй като тъкмо те са довели до създаване на цивилизация и напредък на човечеството, благодарение на който то е надмогнало собствената си смърт. Втората е изпълняването на ритуал — нещо, което болезнено липсва в нашия пасивен свят. И все пак третата причина вероятно е най-важна: изпитването на причинената болка ни дава възможност да почувстваме радостта, че сме хора.

На Роуан думите му звучаха празни и банални, но в това отношение Волта не беше като Годар. Не му бе присъщо да проповядва безсмислени възвишени идеи.

— Изпитвал съм доста от радостите на живота и без да бъда смазван от бой — отговори му Роуан.

Волта кимна.

— Донякъде си прав, но те са едва сянка на онова, което могат да бъдат. Без заплахата от страдание не можем да изпитаме истинска радост. Най-доброто, което получаваме, е лишено от удоволствие.

Роуан не отговори, защото му се стори, че е самата истина. Беше водил приятен живот. Най-сериозната му грижа беше, че е маргинализиран. Но не се ли чувстваше всеки маргинализиран? Живееха в свят, в който нищо и никой не беше важен. Оцеляването беше гарантирано. Имаше храна в изобилие, а удобствата бяха даденост. Бурята прозираше нуждите на всеки. Когато нищо не ти е нужно, какъв може да бъде животът ти, ако не приятен?

— В крайна сметка ще разбереш — увери го Косач Волта. — Сега, след като обезболяващите ти нанити са на нулеви стойности, е неизбежно.