Нил Шустерман - Косачи

Вцепенен. Роуан започваше да се чувства все по-вцепенен. Може и да беше ползотворно за претовареното му съзнание, но със сигурност не се отразяваше добре на душата му.

— Никога не губи своята човечност — беше му казал Косач Фарадей. — В противен случай ще се превърнеш в обикновена машина за елиминиране.

Беше използвал думата „елиминиране“ вместо „Прибиране“. Тогава Роуан не се беше замислил особено, но сега добре го разбираше. Преставаше да бъде Прибиране в мига, в който човек спреше да извършва акта със съчувствие.

И все пак цялата тази сивота не беше най-лошото. Вцепенението представляваше просто чистилище в сиво. Не, имаше нещо далеч по-ужасно. Тъмнина, маскирана като просветление. Беше кралскосиньо, обсипано с диаманти, които блестяха като звезди.

— Не, не, не! — караше му се Годар, докато гледаше как Роуан се упражнява със самурайски меч върху натъпкани с памук парцалени кукли. — Нищо ли не научи?

Роуан беше бесен, но го прикриваше — броеше до десет наум, преди да извърне лице към Косача, който приближаваше през обширната предна морава на имението, вече обсипана с останки от парцалените чучела.

— Къде сбърках този път, Ваша чест? — За Роуан обръщението „Ваша чест“ беше станало равносилно на ругатня и той го изричаше точно по този начин. — Буквално обезглавих петима от тях, изкормих трима и прерязах аортите на останалите. Дори някой да беше оцелял, досега щеше да е умрял. Направих каквото поискахте.

— Това е проблемът — заяви Косачът. — Въпросът не е какво искам аз, а какво искаш ти. Къде е страстта ти? Нападаш като робот!

Роуан въздъхна и прибра оръжието си в ножницата. Предстоеше му лекция, по-скоро реч, тъй като Косач Годар не обичаше нищо друго с повече страст от произнасянето на реч, макар само пред един човек.

— Човешките същества са хищници по природа — подхвана той. — Тази природа е изтрита от нас от пречистващата мощ на цивилизацията, но никога не е била изкоренена докрай. Прегърни я, Роуан. Засучи от трансформиращата ѝ гръд. Може да си мислиш, че уменията за Прибирането се придобиват, но не е вярно. Тръпката от лова и радостта от елиминирането тлеят във всеки от нас. Извади ги на повърхността и ще станеш Косач, от какъвто този свят има нужда.

На Роуан му се искаше да презре всяка дума, но имаше нещо в усъвършенстването на дадено умение, без значение какво, което му носеше удовлетворение. Истински ненавистен му беше фактът, че не се противеше.

Прислужниците подмениха куклите с нови. Чучела с твърде кратък живот. След това Годар му взе самурайския меч и му подаде страховит ловен нож за по-близък контакт със смъртта.

— Ето ти истинско бойно острие, каквото използват тексаските Косачи. Извлечи голямо удоволствие от допира с него, Роуан — заръча му Косач Годар, — или няма да станеш нищо повече от машина за елиминиране.

Всеки ден беше същият като предишния: сутрешно бягане с Косач Ранд, вдигане на тежести с Косач Чомски и закуска с прецизно пресметнати хранителни стойности, приготвена от професионален готвач. Следваше урок по овладяване на изкуството на елиминирането, воден от самия Годар. Хладни оръжия, стрели, пистолети или собственото му тяло, влязло в ролята на оръжие на смъртта. В никакъв случай отрови, освен ако не са на върха на някое острие.

— Прибирането се изпълнява , не се провежда — обясни му Косач Годар. — Това е целенасочено действие. Да се поддадеш на пасивност и да оставиш отровата да свърши работата ти, е срам за това кои сме и какви сме.

Убежденията на Годар бяха категорични и макар Роуан често да не беше съгласен с него, не влизаше в спор, нито изразяваше мнението си. По този начин гласът на Годар заглушаваше собствения му дух. Влияеше на преценката на собственото му съзнание. Роуан не знаеше защо му се случва, но Годар вече беше част от него, тъкмо там, в неговата глава, и вземаше решения за всичко, което Роуан правеше.

Следобедите бяха ангажирани с трениране на ума заедно с Косач Волта. Упражнения за памет и игри за засилване на когнитивната точност. Най-малка част от деня на Роуан, точно преди вечеря, беше посветена на заучаване от книги, но Роуан откри, че умствените тренировки са му помогнали и запомня информацията, без да се налага да я повтаря.

— Все пак ще овладееш историята, биохимията и токсините, за да впечатлиш конклава — каза Годар на Роуан и махна отвратено с ръка. — Винаги съм го намирал за безсмислено, но се налага, за да се впечатлят академиците във Форума на Косачите, както и прагматиците.