Нил Шустерман - Косачи

— Защо? — попита тя настоятелно, но никой не се осмели да отговори под хладнокръвния ѝ взор. — Бих могла да сложа край на съществуването ви във всеки един момент. Защо ме обичате?

Отново никой не отговори, но разменените реплики привлякоха вниманието на един оператор, който се приближи твърде много с камерата си. Косач Кюри замахна към нея с такава сила, че цялото тяло на човека се усука и той едва не я изпусна.

— Пазете приличие — нареди Косачът.

— Да, Ваша чест. Съжалявам, Ваша чест.

Кюри продължи нагоре по стълбите с Цитра след себе си.

— Трудно ми е да си представя, че някога съм се наслаждавала на това внимание. Сега бих го избегнала напълно, стига да можех.

— Не изглеждахте толкова напрегната на последния конклав — отбеляза Цитра.

— Тогава нямах стажант, на когото предстои да бъде изпитан. Вместо това аз изпитвах стажантите на останалите Косачи.

Изпит, на който Цитра зрелищно се беше провалила. Въпреки това не ѝ се искаше да повдига темата.

— Знаете ли какъв ще бъде днешният тест? — попита Цитра, щом стигнаха най-горното стъпало и влязоха в преддверието.

— Не… но знам, че ще го проведе Косач Сервантес, а той е почитател на физическата активност. Предполагам, че ще трябва да се бориш с вятърни мелници.

Както и предния път, Косачите се поздравяваха един друг в голямата ротонда и чакаха вратите на залата за събрания да бъдат отворени. В центъра на ротондата бяха сервирани закуски, включително и пирамида от датски кифлички. Подреждането ѝ вероятно бе отнело часове, а за срутването ѝ беше нужна само секунда, след като, без да се замислят, косачите посегнаха директно към долните и пренебрегнаха разположените по-високо сладкиши. Персоналът се втурна да събира кифличките, преди да са се търкулнали по пода. Цялата сцена се стори доста забавна на Косач Кюри и тя отбеляза:

— Твърде наивно от страна на готвача да си мисли, че Косачите биха се съобразявали с нещо.

Цитра зърна младши Косач Гудол — момичето, ръкоположено на предишния конклав. Робата ѝ беше дело на Клод де Глаз, един от най-предпочитаните модни дизайнери в света. Това беше монументална грешка, тъй като съвременните дизайнери обичаха да шокират и изненадват хората. Робата на оранжеви и сини райета на Косач Гудол я караше да изглежда по-скоро като клоун, отколкото като Косач.

Цитра не можа да пренебрегне факта, че Годар и младшите му Косачи се радваха на още по-голямо внимание, отколкото на Пролетния конклав. Макар немалко Косачи да се извърнаха хладно от тях, доста повече бяха онези, които копнееха да се смесят с групата.

— Все повече Косачи споделят възгледите на Годар — сподели тихо Косач Кюри на Цитра. — Промъкват се в пролуките като змии. Инфилтрират се в нашите среди. Задушават най-добрите сред нас като плевели.

Цитра се замисли за Фарадей — порядъчен Косач, категорично задушен от плевелите.

— Убийците набират мощ — заяви Косач Кюри. — Ако успеят, този свят го очакват твърде мрачни дни. Остава възможността почитаемите Косачи да им се противопоставят категорично. Очаквам с нетърпение деня, в който и ти ще се включиш в тази битка.

— Благодаря, Ваша чест. — За Цитра не беше проблем да се бори на страната на доброто, ако станеше Косач. Последствията, до които избирането ѝ щеше да доведе, бяха това, което не можеше да понесе и приеме.

Косач Кюри отиде да поздрави няколко представители на старата школа, които се придържаха към истинските идеали на основателите. В този момент Цитра най-сетне съзря Роуан. Той не кръжеше край фалшивия блясък на Годар. Вместо това се беше превърнал в отделен малък център на внимание. Беше заобиколен от други стажанти и дори от няколко младши Косачи. Говореха си, смееха се и Цитра се почувства леко обидена, че Роуан не я потърси.

В действителност Роуан се беше опитал да я открие, но докато Цитра влезе в ротондата, той се озова обграден от неочаквани почитатели. Някои му завиждаха за позицията при Годар, други изпитваха любопитство, а имаше и такива, които копнееха да се докоснат до изгряващата звезда. Печеленето на политически позиции започваше отрано във Форума на Косачите.

— Ти беше в офис сградата, нали? — попита един от новите стажанти — шпат, на когото вероятно му беше първият конклав. — Видях те на записите!

— Не просто беше там — намеси се друг шпат. — Той носеше проклетия пръстен на Годар и раздаваше имунитет!

— Еха! Това позволено ли е?

Роуан сви рамене.