Нил Шустерман - Косачи

Роуан знаеше, че днес е първият му истински тест, но не и единственият, който му бяха подготвили. Задачата му беше да изглежда убедителен, но въпреки това да изгуби мача. Годар, Ксенократ, Сервантес и всички присъстващи на конклава трябваше да повярват, че прави всичко по силите си, но усилията му не са достатъчни.

Започнаха с ритуално ритмично обикаляне в кръг. След това изпълниха ритуалните пози. Роуан се долепи до Цитра, маркира ритник, но пропусна с около един пръст разстояние. Изгуби равновесие и падна на коляно. Много добро начало. Рязко се обърна, изправи се, но преди още да е застанал стабилно, тя замахна към него. Роуан помисли, че ще го повали с лакът, но вместо това тя го сграбчи и го повлече напред, сякаш възнамеряваше да го блъсне. Този ход му помогна да възвърне равновесието си — изглеждаше така, сякаш е претърпяла провал и не се е справила. Роуан се отдръпна и я погледна в очите. Хилеше се срещу него, съвсем умишлено не отместваше поглед. Дразненето се славеше като елемент от Бокатор, но в случая беше много повече. Роуан можеше да изтълкува поведението ѝ, все едно Цитра говореше на глас.

Няма да изгубиш този мач , казваха очите ѝ. Бий се ожесточено — предизвиквам те, защото колкото и да се стараеш да се провалиш, ще намеря начин да те саботирам.

Ядосан, Роуан отново я атакува с отворена длан в рамото, точно пет пръста под идеалното ниво, но тя се измести. Дланта му осъществи контакт, Цитра понесе силата на удара му и падна.

Бъди проклета, Цитра. Бъди проклета!

Можеше да го победи във всичко. Дори в загубата.

От мига, в който Роуан замахна за първия си ритник, Цитра знаеше какво е намислил и се вбеси. Как смееше да си въобразява, че трябва да се бие зле, за да ѝ даде да победи в мача? Нима беше станал толкова арогантен под ръководството на Годар, та да повярва, че битката няма да бъде честна? Разбира се, беше тренирал, но и тя също. Какво като беше станал по-силен? Това означаваше, че е и по-едър и движенията му са се забавили. Честната битка беше единственият начин да опазят съзнанието си чисто. Не осъзнаваше ли Роуан, че като жертва себе си, вреди и на нея? По-скоро би се подложила на Самоприбиране като първи акт на Косач, отколкото да приеме саможертвата му.

Роуан я изгледа кръвнишки, но само предизвика смеха ѝ.

— Толкова ли умееш?

Той избра нисък ритник, достатъчно бавен, че тя да е подготвена, и не вложи голяма сила в атаката. Цитра трябваше само да се снижи и ритникът щеше да остане без цел. Тя обаче измести центъра на тежестта си и ударът я повали. Строполи се на тепиха, но се изправи толкова бързо, сякаш го бе направила нарочно. След това подходи към Роуан с рамото напред и усука крака си около неговия, приложи сила, но не достатъчно, че коляното му да поддаде. Той я сграбчи, превъртя се и двамата дружно се стовариха на тепиха, като Цитра запази доминантна позиция върху него. Беше го контрирала така, че го принуждаваше да я преобърне и да заеме нейното място. Той се опита да я изтласка, но разположението на ръцете ѝ направи задачата му невъзможна.

— Какво има, Роуан — прошепна тя. — Не знаеш какво да правиш, когато си върху момиче?

Той най-сетне се отмести и тя се изправи. Отново застанаха един срещу друг и започнаха да се дебнат в бойния танц, а Сервантес ги обикаляше в обратна посока като сателит, който изобщо не долавяше какво се случва между тях.

Роуан знаеше, че мачът почти е приключил. Той щеше да победи, а победата му означаваше загуба. Със сигурност не е бил с всичкия си, за да си мисли, че Цитра ще допусне той умишлено да изгуби мача. Всеки от тях беше силно загрижен за другия. Това беше проблемът. Цитра никога нямаше да приеме пръстена на Косач, докато чувствата ѝ към него стояха на пътя към получаването му.

Изведнъж Роуан измисли нова стратегия.

В оставащите десет секунди от мача Цитра трябваше само да продължава с танца. Роуан беше очевидният победител. Само още десет секунди отбранително обикаляне и Сервантес щеше да надуе свирката.

Но ето че Роуан направи нещо, което Цитра изобщо не очакваше. Хвърли се към нея със скоростта на светлината. Не беше никак непохватен, нито пък се преструваше на неумел, използваше безупречно заучени движения. Само за миг ѝ приложи хватка, стисна здраво врата ѝ — достатъчно силно, че обезболяващите ѝ нанити да се задействат. После се наведе плътно към нея и изръмжа:

— Попадна право в капана ми. Сега ще си получиш заслуженото. — И преметна тялото ѝ във въздуха, извъртайки главата ѝ на другата страна. Вратът ѝ се счупи със звучно и ужасяващо пукане и мракът завладя Цитра, сякаш земята се беше сринала върху нея.