Нил Шустерман - Косачи

— Аз принадлежа на своя елемент, а моят елемент е водород, горящ в сърцето на Слънцето!

Изказването беше толкова безумно, че накара дори Роуан да се разсмее.

— Големи глупости ръси — прошепна в ухото му Косач Ранд. — Не може да не го харесаш.

Стаите, терасите и пространството край басейна започнаха да се пълнят с празнуващи и Роуан постепенно се измъкваше от унинието, в което беше изпаднал след ужасното стълкновение с Цитра.

— Проверих заради теб — довери му Косач Волта. — Цитра отново е в съзнание и ще остане още един ден във възстановителния център. Ще се прибере у дома при Косач Кюри съвсем оздравяла, без наранявания и травми. Е, травмата си я биваше, но нали тъкмо това беше целта ти?

Роуан не му отговори. Зачуди се дали някой друг беше прозрял причината за постъпката му. Надяваше се, че не.

Тогава Волта стана сериозен въпреки веселбата, развихрила се наоколо.

— Не губи възможността да станеш Косач заради нея, Роуан — предупреди го той. — Поне не нарочно. Ако тя те победи в честен двубой, е едно, но да се подложиш на острието ѝ заради пощурелите си хормони, е пълна глупост.

Може би Волта имаше право. Вероятно трябваше да даде всичко от себе си в последния им изпит и ако старанието му доведеше до по-голям успех от този на Цитра, да вземе пръстена на Косач. Може би тогава първото му и единствено дело щеше да бъде да упражни Самоприбирането. Така нямаше да му се налага да го причинява на Цитра. Фактът, че разполагаше с някакъв изход, успокояваше Роуан, макар това да беше възможно най-тежкият сценарий.

Богатите и прочутите пристигаха с хеликоптери и лимузини, а една от странните и запомнящи се появи беше с реактивна раница. Годар се постара да запознае всеки с Роуан, сякаш той беше трофей, с който си струваше човек да се фука.

— Вижте това момче — повтаряше Годар на изтъкнатите си гости. — Той ще стигне далеч.

Роуан никога не се беше чувствал тъй силно ценен и уважаван. Трудно беше да мразиш човек, който те третира като месо, вместо като недорасла маруля.

— Ето така трябва да се прекарва животът — заяви Годар, щом се настаниха в луксозното бунгало с отворена фасада, през която наблюдаваха празненството. — Да се изпита всичко, което може да се изпита, и да се наслаждаваш на компанията на другите.

— Макар на част от тях да им е платено да бъдат тук?

Годар погледна към претъпканото пространство край басейна, което щеше да е далеч по-просторно и доста по-красиво без присъствието на наетите гости.

— Във всяка продукция има пълнеж — обясни Косачът на Роуан. — За запълване на празнините и обогатяване на сценария. Нали не искаме всички да са знаменитости? Те не правят друго, освен да се карат!

В басейна беше поставена мрежа и десетки се събраха за игра на волейбол.

— Огледай се, Роуан — заговори Годар, истински удовлетворен. — Изпитвал ли си някога по-голямо удоволствие? Хората ни обичат не заради метода, по който извършваме Прибирането, а заради начина, по който живеем. Трябва да прегърнем ролята си на нови кралски особи.

Роуан не се възприемаше като кралска особа, но точно днес му се искаше да се включи в играта. Ето защо се приближи към басейна и скочи в него, обяви се за капитан на единия отбор и се присъедини към любимците на Годар.

Проблемът в партитата на Косач Годар беше, че е ужасно трудно да не се забавляваш, без значение колко се стараеш. На фона на всички приятни емоции лесно се забравяше какъв безцеремонен касапин е Годар в действителност.

Но дали беше и убиец на Косачи?

Цитра не беше обвинила Годар директно и все пак стана ясно, че той е главният заподозрян. Разследването ѝ беше обезпокоително, но в същото време, колкото и да търсеше, откакто беше при Годар, Роуан не беше открил нито едно доказателство за нарушаване на някой от законите на Косачите. Менторът му можеше и да интерпретира правилата по-свободно, но реално не ги беше престъпил.

— Старата школа ме презира, тъй като живея и извършвам Прибирането с жар, каквато очевидно ѝ липсва — каза Годар на Роуан. — Те са ято огорчени хора, които си забиват ножове в гърбовете и ми завиждат, че съм открил тайната на съвършения Косач.

Е, съвършенството беше спорен въпрос. Роуан със сигурност не би нарекъл Годар съвършен Косач и все пак в репертоара му от злоупотреби нямаше такава, която да подскаже, че може да е елиминирал Фарадей.

На третия ден от този като че безкраен гуляй се появиха двама неочаквани гости — или поне неочаквани за Роуан. Първият беше Свещеното острие Ксенократ.