Нил Шустерман - Косачи

— По-близо — настоя Годар. Волта премести столовете толкова близо до ръба, че ако някой решеше да използва трамплина, щеше да ги изпръска. — Остани наоколо — тихо заръча той на Волта, който и бездруго възнамеряваше да направи точно това.

— Нещо за хапване, Ваша Светлост? — попита Волта и посочи отрупаната маса съвсем близо до тях.

— Не, благодаря — отвърна Ксенократ. Подобно изказване от човек с репутация на чревоугодник беше твърде показателно. — Нужно ли е да се срещаме тук? — попита Ксенократ. — Не предпочиташ ли да идем в някоя тиха стая?

— Днес нито една от стаите ми не е тиха — отвърна Годар.

— Да, но тукашният Форум е доста публичен.

— Глупости, това не е Форум, а по-скоро палатът на Нерон.

Волта избухна в искрен, но приглушен смях. Ако днес трябваше да играе роля, щеше сам да я избере.

— Е, да се надяваме, че няма да се превърне в Колизея — отбеляза Ксенократ с известна горчивина.

Въпреки това Годар се изкикоти.

— Повярвай ми, бих се почувствал повече от щастлив да хвърля няколко тоналисти на лъвовете.

Един от празнуващите — от наетите гости — изпълни перфектно тройно салто с превъртане от трамплина, а пръските оставиха мокра следа по тежката роба на Свещеното острие.

— Не мислиш ли, че в някакъв момент показният начин на живот ще те догони? — попита Ксенократ.

— Не може да ме догони, ако продължавам да се движа — отвърна Годар и се ухили самодоволно. — Почти приключих с мястото. Вече търся истински имот долу на юг.

— Нямам това предвид и ти го знаеш.

— За какво е цялото напрежение, Ваша Светлост? — попита Годар. — Поканих те тук, за да видиш с очите си ползите от партитата ми за Форума на Косачите. Всички наоколо са в толкова добри отношения! И ти трябва да направиш един пищен прием в дома си.

— Забравяш, че живея в колиба.

Годар присви очи — не го изгледа злобно, но беше близо.

— Да, колиба, разположена на върха на най-високата сграда във Фулкръм Сити. Аз поне не съм лицемер, Ксенократ. Не разигравам скромност.

Тогава Свещеното острие изрече нещо, което смути Волта, макар че, погледнато в ретроспекция, изобщо не трябваше да представлява изненада за него.

— Най-голямата ми грешка — заяви Ксенократ — беше, че преди всички онези години избрах тъкмо теб за мой ученик.

— Да се надяваме, че е така — отвърна Годар. — Не ми се иска да вярвам, че тепърва ти предстои да допуснеш най-голямата си грешка в този живот. — Беше заплаха, без формално да е заплаха. Годар беше особено добър в това.

— Е, кажи — продължи Годар. — Дали късметът ще се усмихне и на моя стажант, така, както се усмихна на твоя?

Сега Волта наостри уши, зачуди се за какъв ли късмет точно говори Годар.

Ксенократ пое дълбоко въздух, а после издиша.

— Късметът ще се усмихне. Момичето ще престане да бъде проблем до седмица. Сигурен съм. — Друг скачач ги изплиска. Ксенократ вдигна ръце да се предпази, но Годар дори не потрепна.

Ще престане да бъде проблем. Това можеше да означава какво ли не. Волта се огледа и откри Роуан. На пръв поглед водеше разгорещена дискусия с някакво момче, гост на партито. Цитра, която „престава да бъде проблем“, щеше да е най-добрият вариант за него, поне според Волта.

— Приключихме ли вече? Мога ли да си вървя?

— Само момент — възрази Годар, а сетне се обърна към плитката част на басейна. — Есме! Есме, ела тук, искам да те запозная с един човек.

Ужасът, който се изписа върху лицето на Свещеното острие, беше смразяващ. Ситуацията ставаше все по-интересна с всяка минута.

— Моля те, Годар, не.

— Какъв е проблемът? — попита Годар.

Есме дотича при тях, пръскайки вода по ръба на басейна.

— Да, Косач Годар?

Той я придърпа към себе си и тя се настани в скута му, извърната към мъжа в златисто.

— Есме, знаеш ли кой е това?

— Косач?

— Не просто Косач. Това е Ксенократ, Свещеното острие на Средмерика. Той е господин Голяма клечка.

— Здрасти — каза тя.

Ксенократ само кимна, но не погледна момичето в очите. Неудобството му от срещата нажежаваше обстановката. Волта се зачуди дали Годар е намислил нещо, или просто е жесток.

— Струва ми се, че сме се виждали — продължи Есме. — Много, много отдавна.

Ксенократ не отговори.

— Изтъкнатият ни гост изглежда доста скован — заяви Годар. — Не си ли съгласна, че трябва да се присъедини към партито, Есме?

Есме сви рамене.

— Трябва да се позабавлява като останалите — отвърна тя.

— По-мъдри думи не съм чувал — отвърна Годар. След това протегна ръка към Волта зад гърба на Есме и щракна с пръсти.