Нил Шустерман - Косачи

— Само два дни — отвърна весело сестрата. — Проста операция на гръбнака. Нищо, с което да не можем да се справим.

Два дни бяха откраднати от живота ѝ — не ги беше изживяла.

— Семейството ми?

— Съжалявам, мила, но проблемът засяга единствено Косачи. Не са уведомени! — сестрата потупа ръката ѝ. — Ще можеш да им разкажеш всичко, щом се видите. Сега е най-добре да си почиваш. Ще останеш тук още ден и след това ще си като нова. — После предложи на Цитра най-великолепния сладолед, който някога беше вкусвала.

Същата вечер дойде Косач Кюри и я осветли за всичко, което беше пропуснала. Роуан беше дисквалифициран и строго смъмрен за липсата на спортсменство.

— Да не би да ми казвате, че съм победила заради дисквалификацията му?

— За беда, не — отговори Косач Кюри. — Той очевидно клонеше към победа. И двамата бяхте обявени за губещи. Наистина трябва да поработим по уменията ти в бойните изкуства, Цитра.

— Е, просто чудесно — ядоса се Цитра, но поради съвсем различни причини от тези, които предполагаше Косач Кюри. — Значи и двамата с Роуан постигнахме кръгла нула в два от конклавите.

Косач Кюри въздъхна.

— Третият път ще имаш късмет — увери я тя. — Сега трябва да мислим колко добре ще се справиш на Зимния конклав. Освен това вярвам, че ще блеснеш на последния тест.

Цитра затвори очи и си припомни изражението на Роуан при последната хватка. Излъчваше студенина. Пресметливост. В този миг съзря страна от личността му, която не беше виждала дотогава. Сякаш очакваше с нетърпение онова, което възнамеряваше да ѝ причини. Дори щеше да изпита удоволствие. Чувстваше се толкова объркана. Дали беше планирал този ход от самото начало? Дали искрено не е подозирал, че ще бъде дисквалифициран, или е предвидил последствията?

— Как се държа Роуан след случилото се? — попита Цитра Косач Кюри. — Изглеждаше ли шокиран от стореното? Наведе ли се до мен? Помогна ли да ме отнесат до линейката дрон?

Косач Кюри замълча за момент, преди да отговори. Най-накрая каза:

— Той просто стоеше там, Цитра. Лицето му беше като от камък. Гледаше предизвикателно и не показа и капчица разкаяние, също като своя Косач.

Цитра се опита да се извърне, но въпреки че бяха свалили шината, вратът ѝ все още беше твърде скован, за да мръдне.

— Той вече не е човекът, когото познаваш — изрече Косач Кюри бавно, за да може момичето да го проумее.

— Не — съгласи се Цитра. — Не е. — И все пак нямаше абсолютно никаква представа какъв беше сега.

Роуан си мислеше, че щом се върнат в имението, ще понесе поредния брутален побой. Не можеше да е по-далеч от истината.

Косач Годар преливаше от гордост и бърбореше весело. Повика иконома и му заповяда да донесе шампанско и чаши още във фоайето, за да вдигнат тост за дързостта на Роуан.

— За това беше нужен по-голям кураж, отколкото предполагах, че притежаваш, момче — заяви Годар.

— Да, точно така — присъедини се Косач Ранд. — Можеш да дойдеш в стаята ми и да ми счупиш врата по всяко време.

— Той не просто ѝ счупи врата, а буквално прекърши гръбнака ѝ, без дори да трепне! Всички го чуха. Сигурен съм, че успя да събуди дори Косачите от последния ред!

— Класика! — заяви Косач Чомски и гаврътна чашата си, без да дочака тоста.

— Направи могъща заявка — похвали го Годар. — Напомни на всички, че си мой стажант, че не бива да си играят игрички с теб! — после утихна за миг. Дори леко се разнежи. — Знам, че имаше чувства към момичето, и все пак направи каквото трябваше, та дори повече.

— Но ме дисквалифицираха — напомни им Роуан.

— Официално, да — съгласи се Годар, — но спечели възхищението на изтъкнати Косачи.

— А също и врагове сред останалите — отбеляза Волта.

— Нищо повече от рисунка в пясъка — отвърна Годар. — Трябва да си силен мъж, за да го сториш. Мъж, за когото с радост бих вдигнал тост.

Роуан надигна поглед и видя Есме да ги наблюдава, седнала на най-горното стъпало на главното стълбище. Зачуди се дали момичето знае какво е направил и мисълта, че е възможно, го накара да се засрами.

— За Роуан! — обяви Косач Годар и вдигна високо чашата си. — За смелото скършване на вратове и трошенето на гръбнаци.

На Роуан му се наложи да преглътне най-горчивото си питие.

— А сега — заяви Годар, — вярвам, че е време за парти.

Партито след Конклава на жътвата отбеляза рекорд и никой не остана недокоснат от енергията, бликаща от Годар. Още преди гостите да започнат да пристигат и първият от петимата диджеи да пусне музиката, Косачът разпери широко ръце в декорираната дневна на имението и заяви, без да се обръща конкретно към никого: