Нил Шустерман - Косачи

— Подобна постъпка би била сметната за жестокост, Ваша чест — заяви Роуан любезно. — Биха могли да ви обвинят в нарушаване на втората заповед.

За миг изглеждаше, сякаш Годар е готов да унищожи Роуан на място, но пламъците в очите му бяха погълнати от онези непроницаеми дълбини.

— Не спираш да се грижиш за мен, нали така?

— Старая се, Ваша чест.

Годар постоя втренчен в него още съвсем малко, а след това каза:

— Утре ще тренираш с пистолети по движещи се мишени. Ще умъртвиш всички субекти, с изключение на един, само с един изстрел, или аз лично, без да пестя жестокост, ще извърша Прибирането на приятеля ти от партито.

— Какво?

— Да не би да не бях достатъчно ясен?

— Не, Ваша чест. Аз… разбрах.

— И следващия път, когато отправяш обвинение, по-добре бъди сигурен, че е истина, а не просто обида.

Годар продължи гневно по пътя си, а робата му се вееше зад него като пелерина. Преди да се е отдалечил прекалено, все пак допълни:

— Разбира се, ако бях убил Косач Фарадей, нямаше да постъпя толкова глупаво, че да го призная пред теб.

— Той просто си играе с теб.

Същата вечер Косач Волта остана с Роуан при билярдната маса в стаята за игри.

— Все пак мисля, че успя да го обидиш. Елиминиране на друг Косач? Подобно нещо не се случва.

— Аз мисля, че може и да се е случило. — Роуан стреля, но изобщо не успя да уцели топките. Умът му беше другаде. Дори не му беше по силите да си спомни дали играе с малките, или с големите.

— Аз мисля, че е възможно и Цитра да си играе с теб. Замислял ли си се? — Волта направи ход, но вкара и малка, и голяма топка, което не помогна на Роуан да разбере към кои трябва да се стреми той. — Погледни се само… съвсем си се вкиснал. Тя ти бърника в мозъка, а ти дори не го виждаш!

— Тя не е такава! — отсече Роуан, прицели се към една от големите топки и я вкара в джоба. Очевидно беше направил правилен избор, тъй като Волта му позволи да продължи да играе.

— Хората се променят — упорстваше Волта. — Особено по време на стаж. Да си стажант на Косач, е повод за огромни промени. Защо, мислиш, се отказваме от имената си и никога повече не ги използваме? Защото, докато бъдем ръкоположени, сме се превърнали в напълно различни хора. В професионалисти в Прибирането, вместо хлапета със сладки дупета. Тя те мачка като дъвка.

— Аз ѝ прекърших врата — припомни Роуан. — Предполагам, че сме изравнили резултата.

— Не те устройва равен резултат. Трябва да идеш на Зимния конклав и да имаш явна преднина… или поне да се чувстваш така.

Есме надникна само колкото да обяви:

— Аз ще играя с победителя — и след това отново изчезна.

— Най-добрата причина да загуби човек — изръмжа Волта.

— Трябва да я вземам на сутрешните си кросове — подхвърли Роуан. — Ще е добра тренировка за нея. Може да влезе във форма.

— Така е — отговори Волта — но при нея килограмите са заложени. Генетично е.

— Откъде знаеш…

В този момент на Роуан му просветна. Беше му пред очите, а той не бе успял да го види.

— Не! Шегуваш се!

Волта поклати глава.

— Нямам представа за какво говориш.

— Ксенократ?

— Това е твое предположение — настоя Волта.

— Ако се разчуе, че Свещеното острие има незаконна дъщеря, това ще го унищожи. Би било сериозно нарушение.

— Знаеш ли кое би било още по-лошо? — допълни Волта. — Ако въпросната дъщеря, за която никой не знае, стане субект на Прибирането.

Десетки мисли преминаха през ума на Роуан на фона на новата перспектива. Сега всичко изглеждаше логично. Начинът, по който Есме се хранеше, отношението към нея… какво беше казал Годар? Че тя е най-важният човек, който някой може да срещне? Ключът към бъдещето?

— Но тя няма да стане субект на Прибирането — възрази Роуан. — Не и докато Ксенократ прави каквото Годар му каже. Като да скочи в дълбоката част на басейна.

Волта бавно кимна.

— Наред с други неща.

Роуан стреля и по грешка уцели осма топка, което сложи край на играта.

— Печеля — обяви Волта. — Проклятие. Сега ще трябва да играя с Есме.