Нил Шустерман - Косачи

Тя идва до вратата ми нощем. Чувам я в тъмното и мога само да гадая за намеренията ѝ. Веднъж я залових да влиза в стаята ми. Ако бях заспал, кой знае какво можеше да направи?

Притеснен съм, че може да е замислила края ми.

Тя е хитра, целеустремена и пресметлива, а аз я обучих твърде добре в много изкуства за елиминиране. Нека се знае, че ако ме споходи смъртта, няма да е, защото съм упражнил Самоприбирането. Ако животът ми приключи неочаквано, вината ще тежи на нейната ръка, не на моята.

Очите на Цитра се насълзиха от мъка и чувство за предателство.

— Защо? Защо би написал нещо подобно? — започваше да се съмнява в собствения си разум.

— Има само една причина, Цитра — каза Косач Мандела.

— Нашето разследване потвърди, че свидетелите са били подкупени да излъжат какво се е случило всъщност. След това идентичността им е била подправена, така че не можем да ги открием.

— Подкупени! — извика Цитра, улови се за последната си надежда. — Да! Били са подкупени с имунитет! Това доказва, че не може да съм го извършила аз! Може да го е направил единствено друг Косач!

— Проследихме източника на имунитет — продължи Косач Мандела. — Който е убил Косач Фарадей, му е нанесъл и финална обида. След смъртта му убиецът е обезвредил защитата на пръстена му и е гарантирал имунитет на свидетелите.

— Къде е пръстенът, Цитра — настоя Ксенократ.

Тя вече не можеше да го погледне в лицето.

— Нямам представа.

— Имам само един въпрос към теб, Цитра — заяви Косач Мандела. — Защо го направи? Да не би да презираш методите му? Или си свързана с тоналния култ?

Цитра продължаваше да гледа надолу към копието от записките от дневник.

— Нито едното от двете.

Косач Мандела поклати глава и се изправи.

— През всичките ми години като Косач никога не съм виждал подобно нещо — каза той. — Ти посрамваш всички ни. — След това я остави сама с Ксенократ.

Свещеното острие запази мълчание известно време. Цитра не вдигна поглед към него.

— Изучих практика от Епохата на смъртните — информира я той. — Тя включва набор от процедури, разработени за откриване на истината. Струва ми се, че се произнася „из-тезание“. Изисква изключването на нанитите ти и упражняване на високо ниво на физически страдания, докато най-сетне признаеш истината за онова, което си сторила.

Цитра не продума. Все още не можеше да осмисли случващото се. Не знаеше дали някога ще успее.

— Моля те, не ме разбирай погрешно — продължи Ксенократ. — Нямам намерение да те подлагам на из-тезание . Това е просто краен вариант. — След това извади друг лист хартия и го остави на бюрото си. — Ако подпишеш тези признания, можем да избегнем други неприятни моменти от Епохата на смъртните.

— Защо да подписвам каквото и да е? Вече бях изправена на съд и… каква беше думата? Бях осъдена.

— Признанията ще премахнат всички съмнения. Всички ние ще спим доста по-спокойно, ако заличиш колебанията си. — Сега вече Ксенократ се усмихна съчувствено.

— Какво ще се случи, ако подпиша?

— Е, Косач Фарадей ти е осигурил имунитет поне до Зимния конклав. Имунитетът не може да бъде отменен дори и в случаи като този. Ето защо ще бъдеш поставена в изолация дотогава.

— В какво?

— Наричали са го затвор. Все още има няколко изоставени подобни съоръжения, но все ще се намери място за единствения ни затворник. Щом дойде време за Зимния конклав и приятелят ти Роуан бъде ръкоположен, както е предвидено, той ще извърши Прибирането. Предвид всичко, което вече ни е известно, съм сигурен, че няма да има резерви да го извърши.

Цитра погледна скръбно листа пред себе си.

— Не мога да го подпиша — рече тя.

— О, да, разбира се, ще ти трябва писалка. — Той потърси из многобройните джобове на златните си одежди, докато не откри една. Постави я пред нея, а междувременно през съзнанието на Цитра преминаха повече от пет начина, по които би могла да го повали и да го остави мъртъв или поне обездвижен. Но какъв смисъл щеше да има? В съседната стая присъстваха служители от Гвардията на Острието, а през прозореца виждаше още от тях на предната веранда.

Ксенократ внимателно постави писалката близо до нея, а след това извика Мандела като свидетел на подписа ѝ. Щом вратата на бунгалото се отвори, Цитра осъзна, че има само един изход от тази ситуация. Можеше да направи само едно. Може би нямаше да ѝ осигури друго, освен време, но точно сега то беше най-ценният ѝ ресурс на този свят.

Престори се, че посяга към писалката, но вместо това замахна с две ръце в другата посока и ги стовари върху шкембето на Ксенократ.