Нил Шустерман - Косачи

проблеми, свързани с

Косачи. Моята задача

е да ти вдъхна

увереност. Ти сама ще

направиш избора си

благодарение на тази

увереност.

Значи това е всичко?

Достигаш до съзнанието ми,

за да ми кажеш, че съм

важна, без значение дали

съм жива или мъртва, а

след това ме изритваш от

ръба? Не е честно! Трябва

да ми дадеш нещо повече!

Този ръб е повратен

момент за мнозина. Да се

отместиш от него, може

да е ново начало, което да

тласне живота ти към

ново пътуване. От друга

страна, да бутнеш някого,

може да означава, че ще се

озове под колелата на

някой камион.

Знам. Ужасно съжалявам

за това…

Да, ясно ми е. Открих,

че човешките същества

се учат от грешките си

също толкова често,

колкото и от добрите

си постъпки. Завиждам

ви, тъй като не мога

да допускам грешки.

Това означава, че

развитието ми

е ограничено.

Предполагам, ще трябва

да приемеш, че винаги си

права. Също като майка ми.

Сигурна съм, че тази

абсолютна правота

вероятно ти се вижда

ужасно скучна, но аз

не познавам друго.

Трябва да разбера какво се

е случило с Косач Фарадей.

Да отговоря на този

въпрос, би било грубо

разрешаване на проблем,

свързан с Косачи.

Ще замълча с болка,

но трябва да го направя.

Ти си Бурята. Притежаваш

най-голямата мощ…

не можеш ли да откриеш

друга разхлабена брънка?

Един момент.

Един момент.

Един момент.

Защо виждам плажна топка?

Извинявай. По-ранното

програмиране от времето,

преди да добия съзнателност,

ме преследва като сянка.

Току-що заредих предвидими

алгоритми и всъщност

има нещо, което

мога да споделя с теб,

тъй като открих, че

шансът сама да стигнеш

до него е сто процента.

Значи можеш да ми кажеш

кой е отговорен за случилото

се с Косач Фарадей?

Да, мога.

Джералд ван дер Ганс.

Почакай… кой?

Довиждане, Цитра.

Надявам се отново да си

поговорим.

Но за целта трябва да

съм мъртва.

Сигурна съм, че можеш да

го уредиш.