Нил Шустерман - Косачи

Натъкнах се на нея след около десетилетие. Беше преминала през подмладяване, върнало я до възраст под трийсет години. Беше се омъжила повторно и очакваше дете. Благодари ми, задето съм била достатъчно мъдра да знам, че изобщо не е „приключила“.

Макар че в онзи момент приех с радост благодарностите ѝ и се почувствах добре, същата нощ не можах да заспя. И до днес не разбирам защо.

Цитра беше обявена за жива в девет и четиридесет и два сутринта в четвъртък, точно по график, и премина от юрисдикцията на Бурята към тази на Форума на Косачите.

Събуди се и се почувства много по-слаба, отколкото след предишното си умиране. Чувстваше се силно упоена, а погледът ѝ беше замъглен. Над нея се беше надвесила медицинска сестра и мрачно клатеше глава.

— Не е редно да бъде събуждана толкова скоро — каза сестрата с акцент, който Цитра трудно можеше да определи. — Трябва да минат поне шест часа след обявяването, за да се е възстановила достатъчно, че да бъде върната в съзнание. Момичето може да спука кръвоносен съд или да получи разрив на сърцето и да се наложи да я съживяваме отново.

— Аз ще поема отговорност — чу Цитра гласа на Косач Кюри. Извърна глава в нейна посока, но светът пред погледа ѝ се завъртя. Тя затвори очи и изчака стаята да престане да се движи. Щом замайването отмина, отново ги отвори и видя, че Косач Кюри е преместила стола си по-близо.

— Тялото ти има нужда от още един ден, за да се възстанови напълно, но аз не разполагам с толкова време. — Косач Кюри се обърна към сестрата. — Моля вече да ни оставите.

Сестрата забърбори нещо на испански и изфуча вън от стаята.

— Свещеното острие… — заговори неясно Цитра. — Той ме обвини във… във…

— Шшш — отвърна косач Кюри. — Наясно съм с обвиненията. Ксенократ се опита да ги скрие от мен, но Косач Мандела ми разказа всичко.

Щом погледът на Цитра се фокусира достатъчно, тя се загледа през прозореца зад Косач Кюри — виждаха се планини със сняг по върховете, а пред стъклото прехвърчаха снежинки. Това озадачи Цитра.

— Колко време бях мъртва? — попита тя. Възможно ли е да се е размазала толкова зле, че да са били нужни месеци за възстановяването ѝ?

— Само четири дни — След това Косач Кюри се обърна да види в какво се е загледала Цитра. Извърна се с усмивка. — Въпросът не е във времето, а в мястото. Намираш се в най-южната част на Чилиаржентинския регион. Все още е краят на септември, но тук пролетта тъкмо е започнала. Предполагам, че толкова далеч на юг пролетта идва малко по-късно.

Цитра се опита да си представи картата и да разбере колко далеч от вкъщи е всъщност, но само при мисълта за това главата ѝ отново се завъртя.

— Бурята откри начин да те отведе колкото може по-далеч от ноктите на Косач Ксенократ и корупцията във Форума на Косачите на Средмерика. Но в момента, в който те съживиха, трябваше да изпратят съобщение за местонахождението ти, както е по закон.

— Как разбрахте къде да ме откриете?

— Приятел на приятел на приятел е Агент на Облака. Вестта стигна до мен едва вчера и пристигнах възможно най-бързо.

— Благодаря ви — промълви Цитра. — Благодаря, че дойдохте.

— Ще ми благодариш, когато си в безопасност. Сега, след като вече си жива и Ксенократ знае къде си, можеш за се обзаложиш, че е уведомил местните Косачи. Убедена съм, че е изпратил екип да те прибере, което означава, че незабавно трябва да те измъкнем оттук.

С потрошено и все още недоизлекувано тяло и нанити, които помпаха безкраен поток от опиати в кръвоносната ѝ система, Цитра едва можеше да събере сили да ходи. Костите я боляха, мозъкът ѝ сякаш плуваше в буркан, мускулите ѝ бяха сковани, а опитът да прехвърли тежестта върху стъпалата си ѝ причиняваше непоносима болка. Нищо чудно, че сестрата предпочиташе тя да остане в безсъзнание.

— Няма да се получи — поклати глава Косач Кюри, а след това вдигна Цитра на ръце и я понесе.

Коридорите на възстановителния център изглеждаха безкрайни, а при всяко докосване тялото ѝ пулсираше. Най-накрая се озова на задната седалка на високопроходима кола, която Косач Кюри шофираше с главоломна скорост. Мисълта предизвика усмивка на лицето на Цитра. Що за странно сравнение, след като нейният собствен врат се беше счупил като на забавен каданс. Валежът приличаше на виелица заради скоростта. Беше хипнотизиращо. Най-сетне започна да претръпва и заспа, имаше чувството, че я обгръщат плаващи пясъци…