Нил Шустерман - Косачи

Свещеното острие се преви и изпъшка, а тя скочи от стола си и се хвърли с рамо към Мандела, който падна по гръб през предната врата. Цитра коленичи над него и на мига се оказа обградена от цял куп пазачи. Сега ѝ бяха нужни всичките ѝ умения. Ръцете ѝ бяха в белезници, но в Бокатор се използваха повече лакти и крака, отколкото длани. Не беше нужно да осакатява служителите на реда, а само да ги обезоръжи и да ги накара да изгубят равновесие. Един хукна към нея с електрошокова палка, но момичето я изрита от ръката му. Друг имаше палка, ала ударът му беше неточен, тъй като Цитра се наведе и използва момента на замаха му, за да го удари в гърба. Двама други не си губеха времето с оръжия — нападнаха я, разперили ръце, атакуваха я като по учебник. Тя легна на моравата, опъна крака и ги покоси като карфици. След това побягна.

— Няма къде да избягаш, Цитра! — провикна се Ксенократ.

Но грешеше.

Концентрира цялата си сила и скорост в краката си и хукна през моравата на покрива. Нямаше предпазен парапет, тъй като Ксенократ не искаше нищо да пречи на гледката му.

Цитра приближи ръба и вместо да забави темпото, ускори крачка, докато тревата под краката ѝ не изчезна и под нея не останаха само сто и деветнайсет етажа въздух. Вдигна вързаните си с белезници ръце над главата, лицето ѝ се изкриви заради вятъра и неприятното усещане от свободното падане, изпъна крака и се предаде на гравитацията. Призова цялата си решителност, преди животът ѝ да приключи за втори път тази седмица, сега несъмнено с най-доброто размазване в историята.

Беше неочаквано и неприятно, но не променяше нищо. Ксенократ дори не отиде до ръба. Само щеше да си изгуби времето.

— У това момиче има жар — призна Мандела. — Наистина ли мислиш, че работи за тоналния култ?

— Съмнявам се, че някога ще узнаем мотивите ѝ — отговори му Ксенократ. — Но като я премахнем, със сигурност ще помогнем на Форума на Косачите да се излекува.

— Бедната Мария вероятно не е на себе си — предположи Мандела. — Да живее с момичето месеци наред, без дори да предполага…

— Е, Косач Кюри е силна жена — изтъкна Ксенократ. — Ще го преодолее.

Той беше изпратил пазачите си долу във фоайето. Налагаше се да се образува кордон около зоната с останките на Цитра Теранова, преди неприятната ѝ личност да бъде изстъргана от тротоара и закарана в някой възстановителен център. Щеше да бъде далеч по-чисто, ако можеше просто да си остане мъртва. Проклети правила за имунитет! Е, когато отново я обявяха за жива, щеше да се озове в килия без възможност за бягство и по-важното — без контакт с никого, който би могъл да се заеме със случая ѝ или с петиция за освобождаването ѝ.

Ксенократ се качи в експресния асансьор, тъй като нямаше доверие, че охраната му ще се справи със ситуацията долу.

— Ще ме придружиш ли, Нелсън?

— Ще остана тук — отвърна Мандела. — Нямам желание да виждам бедното момиче в това окаяно състояние.

Ксенократ реши, че случаят ще се разреши чрез просто остъргване и товарене, а освен това линейката дрон вече беше кацнала на улицата, готова да отнесе каквото беше останало от Цитра Теранова. Но нещо не беше наред. Не неговите пазачи охраняваха останките ѝ — вместо тях имаше поне десетима мъже и жени, всички в костюми с цвят на облак, подредени в кръг край нея. Агенти на Облака! Те не обръщаха внимание на заплахите на офицерите на Гвардията на Острието, които настояваха да ги пуснат.

— Какво става тук? — попита настоятелно Ксенократ.

— Проклетите Агенти на Облака! — обясни един от пазачите му. — Вече бяха пристигнали, когато слязохме. Не ни допускат до тялото.

Ксенократ избута охранителите си и се обърна към жена, която очевидно беше главният агент на Облака.

— Вижте сега! Аз съм Свещеното острие Ксенократ. Това тук е работа за Косачите, а аз съм тъкмо такъв, така че вие и останалите агенти на Облака нямате причина да сте тук. Да, законът повелява, че тя трябва да бъде съживена, но ние ще я транспортираме до възстановителен център. Бурята няма абсолютно никаква юрисдикция.

— Точно обратното — отвърна жената. — Всички съживявания се провеждат под покровителството на Бурята, а ние сме тук, за да се уверим, че властта ѝ не е иззета.

За миг Ксенократ изгуби ума и дума, но се окопити:

— Момичето не е обикновена гражданка. Тя е стажант Косач.

— Била е стажант Косач — поправи го жената. — В момента представлява доста жалка купчина останки, които Бурята трябва да поправи. Убедена съм, че щом бъде обявена за жива, отново ще бъде поставена под вашата юрисдикция.