Нил Шустерман - Косачи

— Покажете ми значките си! — настоя тя. — Искам да видя значките ви.

Или изобщо не притежаваха такива, или не искаха да си правят труда да ги вадят, но единият я сграбчи.

— Може би не чухте добре. Казах, че трябва да дойдете с нас.

Цитра се измъкна от хватката му, извъртя се, за кратък миг се замисли дали да извади ножа от тайния джоб, но вместо това му нанесе жесток ритник в шията и го повали. Тя се сви, подготви се да атакува другия, но закъсня с част от секундата. Мъжът замахна с някакво пособие и го стовари върху нея. Собственото ѝ тяло изведнъж се превърна в неин враг, тя се свлече и удари главата си достатъчно силно, че да изгуби съзнание.

Когато се свести, беше в кола, заключена на задната седалка със съсипващо главоболие, което нанитите ѝ се бореха да потушат. Опита се да опипа лицето си, но установи, че ръцете ѝ са вързани. Китките ѝ бяха захванати с метални скоби с къса верига помежду им. Някакъв ужасен артефакт от Епохата на смъртните.

Тя заблъска по преградата между предните и задните седалки. Най-сетне единият пазач се извърна към нея и я погледна преспокойно.

— Искаш още един заряд? — заплаши я той. — С удоволствие бих ти го осигурил. А след извършеното от теб бих увеличил волтажа до червено.

— Какво е извършеното от мен? Нищо не съм направила! В какво ме обвинявате?

— В древно престъпление, наречено убийство — отвърна той. — Убийството на Почитаемия Косач Майкъл Фарадей.

Никой не ѝ прочете правата. Никой не ѝ предложи защитник. Подобни закони и правила бяха присъщи за съвсем друга епоха. Епоха, в която престъпленията са били факти от живота, и цели институции са били ангажирани с опита да накажат престъпниците. В свят без престъпления не съществуваше съвременен прецедент за справяне с нещо подобно. Всеки толкова сложен и странен казус бе оставен за решаване от Бурята… но този проблем засягаше Косач, а това означаваше, че Бурята не можеше да се намесва. Съдбата на Цитра беше изцяло в ръцете на Свещеното острие Ксенократ.

Заведоха я в дома му — колибата насред идеално поддържана морава, която се простираше върху покрива на сто и деветнайсет етажна сграда.

Тя седна на дървен стол. Капаните на ръцете ѝ бяха прекалено стегнати, а нанитите ѝ губеха битката с болката.

Ксенократ се изправи пред нея, закривайки светлината. Този път не беше нито любезен, нито се опитваше да я успокои.

— Не мисля, че разбирате колко сериозно е обвинението срещу вас, госпожице Теранова.

— Знам колко е сериозно. Знам също, че е напълно нелепо.

Свещеното острие не отговори. Тя размърда ръце в лъскавото нещо, стегнало ръцете ѝ. Що за свят би измислил подобно пособие? Що за свят би имал нужда от него?

Тогава от сянката се появи още един Косач с роба в землистокафяво и горскозелено. Косач Мандела.

— Най-сетне един разумен човек! — възкликна Цитра. — Косач Мандела, моля ви, помогнете ми! Моля ви, кажете им, че не съм виновна!

Косач Мандела поклати глава.

— Нищо подобно няма да сторя, Цитра — обяви той скръбно.

— Поговорете с Косач Кюри! Тя знае, че не съм го извършила аз!

— Ситуацията е твърде деликатна, че да въвличаме Косач Кюри на този етап — заяви Ксенократ. — Ще бъде уведомена, щом определим вината ти.

— Почакайте… искате да кажете, че тя не знае къде съм?

— Знае, че сме те задържали — отвърна Ксенократ. — Засега ще ѝ спестим подробностите.

Косач Мандела седна на стол срещу нея.

— Знаем, че си се ровила в задния мозък и си се опитала да изтриеш записи от действията на Косач Фарадей в деня на смъртта му, за да навредиш на собственото ни вътрешно разследване.

— Нищо подобно не съм правила! — но колкото повече отричаше, толкова по-виновна изглеждаше.

— Все пак това не е най-уличаващото доказателство — заяви Косач Мандела. След това погледна към Ксенократ. — Може ли да ѝ покажа?

Ксенократ кимна, а Мандела извади от робата си лист хартия и го пъхна в закопчаните с белезници ръце на Цитра. Тя започна да чете, без да има и най-малка представа какво може да е. Оказа се копие от записки в дневник. Цитра разпозна почерка. Несъмнено беше на Косач Фарадей. А докато четеше, сърцето ѝ се сви до дълбини, които не подозираше, че съществуват на този или който и да е друг свят.

Боя се, че допуснах ужасна грешка. Стажант не бива да се избира набързо, но аз сглупих. Изпитвах нужда да предам всичко, което знам, всичко, което съм овладял. Потърсих начин да отворя път към Форума на Косачите на повече хора, които мислят като мен.