Нил Шустерман - Косачи

— Приключи ли? — обади се Ксенократ. — Защото искам да си вървя.

— Разбира се, Ваша Светлост.

Тогава Свещеното острие на Средмерика си тръгна от платформата край басейна, а от него капеше вода, докато вървеше към сградата, изгубил цялото достойнство, с което беше дошъл.

— Проклятие, трябваше да целуна пръстена, когато имах тази възможност — оплака се Тайгър. — Държах имунитета в ръцете си и го изпуснах.

Щом Ксенократ си отиде, Годар се провикна към множеството:

— Всеки, който качи в мрежата снимки на Ксенократ по бельо, незабавно ще се превърне в субект на Прибирането!

И всички се разсмяха… след това спряха, тъй като осъзнаха, че изобщо не се шегува.

Партито приключи, Годар се сбогува с най-важните си гости, а Роуан наблюдаваше всичко внимателно.

— Е, нали ще се видим на следващото парти? — попита Тайгър и го извади от концентрацията му. — Може тогава да ми възложат задачата по-рано и да прекарам повече време тук, не само последния ден.

Фактът, че мозъкът на Тайгър е плитък колкото фонтана отвън, подразни Роуан. Странно, но повърхностната натура на приятеля му никога преди не го беше притеснявала. Вероятно защото и Роуан не бе много по-различен. Вярно, не беше търсач на силни емоции като Тайгър, но по свой начин и Роуан се беше плъзгал по повърхността на живота си. Кой би предположил, че ледът е така заплашително тънък? Сега беше затънал прекалено дълбоко, че Тайгър да може да го осмисли.

— Разбира се, Тайгър. До другия път.

Тайгър си тръгна с останалите професионални парти гости, с които наглед споделяше много повече общи черти, отколкото с Роуан. Роуан се зачуди дали изобщо съществува някой от стария му живот, с когото би могъл да общува.

Косач Годар мина покрай него, докато момчето стоеше до входа.

— Ако се упражняваш да бъдеш неокласическа статуя, ще трябва да ти издигна пиедестал — докачи го. — Разбира се, и без теб вече си имаме достатъчно статуи.

— Съжалявам, Ваша чест, просто се бях замислил.

— Ако прекалиш, може да стане опасно.

— Просто се чудех защо Свещеното острие скочи в басейна така внезапно.

— Падна случайно. Сам го каза.

— Не, аз го видях — настоя Роуан. — Скочи.

— Е, откъде да зная тогава? Ще трябва да попиташ него. Ала не мисля, че припомнянето на подобна смущаваща ситуация би ти направило голяма услуга. — После смени темата. — Видя ми се прекалено дружелюбен към едно от парти момчетата. Трябва ли да ти поканя повече такива другия път?

— Не, нищо подобно — отговори Роуан и се изчерви въпреки старанието да не го допуска. — Той е просто приятел от дома.

— Разбирам. И ти си го поканил?

Роуан поклати глава.

— Записал се е, без да подозирам. Ако зависеше от мен, изобщо нямаше да е тук.

— Защо не? — учуди се Годар. — Твоите приятели са и мои приятели.

Роуан не отговори. Никога не можеше да прецени дали Годар се шегува, или го подиграва.

Мълчанието на Роуан само предизвика смеха на Годар.

— Разведри се, момче! Това беше парти, не инквизиция. — Косачът плесна Роуан по рамото и се отдалечи. Сякаш смяташе, че Роуан ще остави нещата така. Но той не го направи.

— Говори се, че Косач Фарадей е бил убит от друг Косач.

Годар се закова на място и бавно се извърна назад.

— Така ли се говори?

Роуан пое дълбоко дъх и сви рамене, опита се да се престори, че не е нещо важно. Да даде заден ход. Но беше прекалено късно.

— Нищо повече от слух.

— И ти мислиш, че може някак да съм замесен в това?

— Така ли е?

Косач Годар се приближи и като че успя да проникне през фасадата, която Роуан поддържаше — озова се в мрачното и студено място, което стажантът обитаваше сега.

— В какво ме обвиняваш, момче?

— В нищо, Ваша чест. Беше само въпрос. Просто приказки. — Опита се да отвърне на погледа на Годар, да проникне в неговите хладни кътчета, но откри, че той е непрозрачен и непроницаем.

— Смятай, че сме поприказвали — заяви Годар със саркастична лековатост. — Огледай се наоколо, Роуан. Можеш ли да помислиш дори за миг, че бих жертвал всичко това, като наруша седмата заповед, за да отърва света от изветрял Косач от старата школа? Фарадей избра да упражни Самоприбирането, тъй като дълбоко в себе си е бил наясно, че ще е най-значимото нещо, което е правил от над сто години насам. Времето на неговия вид е приключило и той го е знаел. И в случай, че малката ти приятелка подготвя някоя подлост, по-добре да помисли внимателно, преди да ме обвинява. Мога да избера цялото ѝ семейство за Прибирането в мига, в който имунитетът им изтече.