Нил Шустерман - Косачи

На Цитра ѝ се искаше да се ядоса на Роуан, но знаеше, че каквото и да се случваше в главата му, не е негово дело.

— Защо Ксенократ да го е грижа? Той не принадлежи към жалката свита Косачи на Годар и със сигурност изобщо не се интересува нито от мен, нито от Роуан.

— В играта има повече карти, отколкото виждаме в момента — увери я Косач Кюри. — Единственото, което знаем със сигурност, е, че трябва да те държим далеч от погледите на общността, докато не изчистим и най-беглия намек за неправомерни действия.

В този момент някой се появи на вратата и Цитра се стресна. Нямаше представа, че в хижата има още някой. Беше друга жена Косач — ако се съдеше по вида ѝ, вероятно хижата принадлежеше на нея. Беше по-ниска от Косач Кюри. Робата ѝ имаше интересна кройка и изобилстваше от цветове: червено, черно и тюркоазено. Не приличаше толкова на плат, колкото на пленително преплетени гоблени. Цитра се зачуди дали всички чилиаржентински Косачи носят роби, които са не само ръчно направени, но и изработени с много любов.

Жената заговори на испански, а Косач Кюри ѝ отговори по същия начин.

— Не знаех, че владеете испански — изрази изненадата си Цитра, след като чилиаржентинския Косач си отиде.

— Говоря свободно дванайсет езика — отвърна Косач Кюри с известна гордост в гласа.

— Дванайсет?

Кюри се ухили закачливо.

— Ще видим дали и ти няма да владееш дванайсет езика, когато станеш на двеста и деветнайсет. — Тя вдигна подноса от скута на Цитра и го остави на нощното шкафче. — Мислех, че ще имаме повече време, но местните власти на Косачите са на път. Надали знаят, че сме тук, но изпращат разузнавачи във всеки дом на Косач с ДНК четец с предположението, че сме получили местна помощ.

— Значи отново потегляме? — Цитра спусна крака от леглото и стъпи на земята. Глезените все още я боляха, но съвсем малко. Болката беше поносима.

— Този път ще вървя сама.

— Добре, защото ти предстои много ходене. — Косач Кюри погледна през прозореца. Никой не идваше, но в гласа ѝ се усети напрежение, която преди отсъстваше. — Боя се, че не мога да дойда с теб, Цитра. Ако искам да изчистя името ти, трябва да се прибера у дома и да привлека колкото е възможно повече Косачи.

— Ами чилиаржентинският Форум на Косачите…

— Какво биха могли да ми сторят? Не нарушавам никоя заповед. Могат само да ми се заканят с пръст и да откажат да ми помахат за сбогом на летището.

— Значи… когато стигнете у дома, ще трябва да кажете на всички за онези записки от дневника?

— Не виждам какъв друг избор имам. Разбира се, Ксенократ ще твърди, че лъжа, за да те защитя, но повечето ще повярват на моята дума, а не на неговата. Надявам се, че ще го накарам да се засрами достатъчно, та да оттегли обвиненията си.

— И къде мога да ида? — попита Цитра.

— Имам идея. — Косач Кюри бръкна в едно чекмедже и извади грубо скроено конопено расо на тоналист.

— Искате да се преструвам на последовател на тоналния култ?

— На самотен пилигрим. Често срещани са в тази част на света. Ще бъдеш скитник без име или лице.

Не беше най-прекрасната дегизировка, но Цитра съзнаваше, че е практична. Никой нямаше да я погледне в очите от страх да не му надуе ушите с тоналистко бръщолевене. Щеше да остане скрита от погледите на хората и да се прибере у дома точно преди Зимния конклав. Ако Косач Кюри не бе изчистила името ѝ дотогава, все едно. Нямаше намерение да се крие цял живот.

Тогава чилиаржентинският Косач отново се появи, този път доста по-развълнувана.

— Те са тук — каза Косач Кюри. Бръкна в робата си, извади малък лист хартия, сгънат няколко пъти, и го притисна в дланта на Цитра. — Има едно място, където искам да идеш. Да се видиш с някого… адресът е на листа. Помисли за финалната част от обучението си. — Цитра грабна расото и докато Косач Кюри я водеше забързано към задната врата, чилиаржентинският Косач отвори шкаф с оръжия и напълни една чанта за Цитра с грижа, с каквато майка би сложила закуски в чантата на детето си.

— Под навеса в подножието на хълма има обществен автомобил. Вземи го и поеми на север — заръча Косач Кюри.

Цитра отвори задната врата и излезе навън. Беше студено, но поносимо.

— Чуй ме внимателно — натърти Кюри. — Пътят е дълъг и ще имаш нужда от цялата си съобразителност, за да стигнеш крайната си цел.

Тогава Косач Кюри обясни на Цитра, че ще трябва да пропътува хиляди километри, но я прекъсна звукът от кола, спряла пред къщата.

— Върви! Стига да не спираш, ще бъдеш в безопасност.