Нил Шустерман - Косачи

Така и не успя да довърши, тъй като Бело — нетърпелив, както винаги — я атакува с електрошок и тя изпадна в безсъзнание.

— Наистина ли беше необходимо? — възмути се Косач Кюри. — С мен имате работа, не с бедната Ева.

Сан Мартин последва инстинкта си, хукна към задния вход и както беше предположил, видя следи от стъпки в снега.

— Тръгнала е пеша! — извика той на Бело. — Apurate! Не може да е стигнала далеч. — Косач Бело се устреми в преследване като състезателна хрътка, спусна се по заснежения склон и се скри между дърветата.

Сан Мартин се върна в къщата и забърза към предната врата. Пътят се извиваше край хълма и ако Бело не успееше да я догони пеша, вероятно той самият можеше да я пресрещне с колата. Но Косач Кюри беше застанала до вратата и препречваше пътя му. Сан Мартин отново вдигна оръжието си, а в отговор тя извади своето — едрокалибрено, с огромна цев, в която можеше да се побере топка за голф. Истинска минохвъргачка. Със същия успех Сан Мартин можеше да се изправи пред нея и с прашка, но въпреки това не свали пистолета си, без значение колко по-нисък клас беше.

— Имам специално позволение от Свещеното острие да стрелям, ако се наложи — предупреди я той.

— А аз нямам позволение от никого — отвърна Косач Кюри. — Но с голяма радост бих сторила същото.

Държаха се взаимно на прицел малко по-дълго от необходимото и в един момент Косач Кюри обърна оръжието си и стреля по входната врата.

Последва експлозия на предните прозорци на хижата и Сан Мартин падна, повален на земята. В същото време Косач Кюри, все още до входната врата, почти не помръдна. Сан Мартин се запрепъва към входа само за да види, че изстрелът с минохвъргачката беше превърнал колата му в лагерна клада.

Тогава Кюри стреля повторно, като този път се прицели в собствената си кола.

— Е, при това положение — заговори тя — предполагам, че ще се наложи да останете за обяд.

Сан Мартин погледна двата горящи автомобила и въздъхна при мисълта, че ще се превърне в посмешище заради днешния си провал. Извърна очи към Косач Кюри, срещна стоманеносивия ѝ поглед, изправи се пред хладнокръвния ѝ контрол върху ситуацията и осъзна, че всъщност не бе имал никакъв шанс срещу Marquesa de la Muerte . Не му оставаше кой знае какво, затова просто я изгледа с искрено неодобрение.

— Много лошо! — заяви и ѝ размаха пръст. — Много, много лошо!

Всички обществени автомобили са част от мрежа, но Косачите не могат да ги проследят, докато информацията от навигационната им система не бъде качена в задния мозък. Това се случва на всеки шейсет минути, затова ще трябва да сменяш автомобила през такъв интервал.

Косач Кюри беше инструктирала набързо Цитра и тя само се надяваше да успее да запомни всичко. Беше по силите ѝ. Времето ѝ като стажант я беше научило да е практична и находчива. Тя изостави първия обществен автомобил в малко градче тъкмо навреме. Притесняваше се, че може да няма много свободни обществени автомобили в чилиаржентинския регион, особено в тази отдалечена част, но Бурята беше изключителна в предвижданията си за местните нужди. При всякакви обстоятелства всички потребности биваха задоволявани още с възникването си.

Вече се беше преоблякла с расото на тоналистите и беше вдигнала качулката върху главата си. Забележително много хора я отбягваха.

Сменяше превозните средства на всеки час, което означаваше, че преследвачите са винаги по петите ѝ. Цитра осъзна, че ще трябва да използва по-пряк маршрут, подобно на товарните кораби във военно време през Епохата на смъртните, за да ги заблуди и да не могат така лесно да предвидят следващото ѝ местонахождение. Повече от денонощие тя не можеше да заспи за по-дълго от час, а на няколко пъти, когато се озоваваше на самотен път без признаци на цивилизация, трябваше да проявява изобретателност и да изостави колата, преди да пристигне в града, където чилиаржентинските Косачи и офицерите на местната Гвардия на Острието вече я чакаха. Всъщност мина под носа на един Косач, убедена, че ще я заловят, но прояви достатъчно съобразителност, че да се движи по посока на вятъра пред ДНК детектора му. Фактът, че самите Косачи са се впуснали в лова, вместо да оставят задачата на Гвардията на Острието, караше Цитра да се чувства ужасена и същевременно необикновено важна.