Нил Шустерман - Косачи

— Бях заслепена. Фарадей беше изгряваща звезда, взела ококорено момиченце под крилото си. При все че по онова време избираше за Прибирането само злодеи, той го извършваше с такова състрадание, че разтапяше сърцето ми. — Тогава погледът ѝ стана малко глуповат, което беше нетипично за Косач Кюри. — Една вечер действително се опитах да се вмъкна в стаята му, решена да се пъхна в леглото му и да бъда с него. Но той ме залови на местопрестъплението. Измислих някакво глупаво извинение да съм в спалнята му. Че съм искала да допълня чашата му или нещо от сорта. Не ми повярва дори за миг. Знаеше, че кроя нещо, а аз не можех да го погледна в очите. Бях убедена, че знае — че е мъдър и може да погледне в душата ми. Но на двайсет и две той беше също толкова неопитен в тази сфера. Нямаше ни най-малка представа какво всъщност се случва.

Тогава Цитра разбра.

— Мислел си е, че искате да му навредите!

— Смятам, че всички жени са прокълнати да изпаднат в пристъп на невероятна глупост, а всички мъже — да проявяват абсолютна глупост. Той не съзря моята обсесия като любов, а си помисли, че искам да му навредя физически. Да речем, че се разигра болезнена комедия от грешки. Струва ми се, че сега мога да разбера как опитите ми са били погрешно изтълкувани. Признавам, че бях странно момиче. Напориста до крайна степен.

— Според мен вече сте превъзмогнали тази своя настойчивост — отбеляза Цитра.

— Нея, да. Във всеки случай той описа параноичните си тревоги в косаческия дневник, а на следващия ден откъсна страниците, тъй като нахлух в стаята му и признах любовта си към него, пърхайки с мигли. — Кюри въздъхна и поклати глава. — Бях безнадеждна. Той, от друга страна, се държа джентълменски — каза, че е поласкан, а това е последното, което една тийнейджърка иска да чуе. Охлади страстите ми, доколкото беше по силите му.

Живях в дома му и останах негов стажант още два странни месеца. След това бях ръкоположена, превърнах се в Почитаемата Косач Мария Кюри и пътищата ни се разделиха. Кимахме си и се поздравявахме на всеки конклав. Накрая, близо петнайсет години по-късно, и двамата бяхме преминали през първото си подмладяване и отново гледахме света през очите на младостта, но този път с мъдростта на наша страна… станахме любовници.

Цитра се усмихна широко.

— Нарушили сте деветата заповед.

— Повтаряхме си, че не сме. Казахме си, че никога не сме били партньори, а просто довереници и взаимна компания. Двама души със сходни възгледи, които споделят стил на живот, непонятен за другите — живот на Косачи. Все пак бяхме достатъчно умни, че да проявим дискретност. Тогава Фарадей за пръв път ми показа страниците от дневника, които беше написал и откъснал в младостта си. Беше пазил този нелеп запис като глупаво, останало неизпратено писмо. Пазихме връзката си в тайна в продължение на седем години. Тогава Прометей разбра за нея.

— Първото Свещено острие на света?

— О, скандалът не беше само на местно ниво, усложненията стигнаха до целия свят. Бяхме изправени пред Глобален конклав. Мислехме, че ще станем първите Косачи, чиито пръстени са отнети, преди да бъдат изхвърлени от Форума на Косачите, че е възможно дори да бъдем подложени на Прибирането. От друга страна, имахме стабилна репутация и Върховното острие Прометей не ни наказа толкова сурово. Бяхме осъдени на смърт седем поредни пъти — по една гибел за всяка година от връзката ни. След това ни забрани какъвто и да е контакт през следващите седем десетилетия.

— Съжалявам — промълви Цитра.

— Недей. Заслужихме си го… и го разбирахме. Трябваше да бъдем пример за други Косачи, които добре да помислят, преди допуснат любовта да пречи на задълженията им. След изпитването на смъртта седем поредни пъти и след седемдесет години много се беше променило. Останахме стари приятели, но нищо повече.

У Косач Кюри като че ли се вихреха най-различни емоции, но тя ги пренебрегна като дрехи, които вече не са ѝ по мярка, и хлопна вратата на гардероба. Цитра предполагаше, че никога не е обсъждала историята си и вече няма да го повтори.

— Трябваше да се досетя, че така и не е изхвърлил онази страница — рече Косач Кюри. — Вероятно са я открили, докато са разчиствали вещите му.

— И Ксенократ е решил, че е посветена на мен!

Косач Кюри се замисли.

— Възможно е, но най-вероятно не. Ксенократ не е глупав мъж. Може да е прозрял истината в този лист, но да я е пренебрегнал. Видял я е като средство да сложи край. Начин да те дискредитира пред уважаван Косач като Мандела — той оглавява Бижутерийната комисия — и по този начин да се увери, че стажантът на Годар ще получи пръстена вместо теб.