Нил Шустерман - Косачи

Миг преди да изгуби съзнание обаче, си спомни съвсем кратък момент от сън, който вероятно изобщо не е бил сън. Разговор на място, което не беше нито животът, нито смъртта, а утробата между двете.

— Бурята… разговаря с мен — промълви Цитра, като полагаше всички усилия да остане в съзнание достатъчно дълго, че да го сподели.

— Бурята не разговаря с Косачи, мила.

— Още бях мъртва… и ми каза едно име. На човека, убил Косач Фарадей… — Но плаващите пясъци я погълнаха, преди да може да допълни нещо.

Цитра се събуди в хижа и веднага си помисли, че всичко може да е било халюцинация. Бурята, възстановителният център, пътуването с колата в снега. За момент ѝ се стори, че все още се намира в жилището на Ксенократ на покрива и чака „из-тезанието“ да започне. Но не… светлината там беше различна, а и дървото в тази хижа бе в по-светъл нюанс. През прозореца виждаше заснежените върхове по-близо, отколкото преди, но беше престанало да вали.

Косач Кюри се появи няколко минути по-късно с поднос и купа със супа, от която се виеше пара.

— Добре, събудила си се. Надявам се, че си оздравяла достатъчно през последните няколко часа, че да бъдеш на себе си и не толкова окаяна.

— На себе си, да. По-малко окаяна, не. Просто различна по вид окаяност.

Цитра се надигна до седнало положение — вече се чувстваше малко по-стабилна — и Косач Кюри постави подноса в скута ѝ.

— Пилешка супа, приготвена по рецепта, преминала през повече поколения, отколкото някой може да преброи — оповести тя на Цитра.

Супата изглеждаше доста обикновена, но в средата имаше нещо кръгло, наподобяващо луна.

— Какво е това?

— Най-вкусната част — отвърна Косач Кюри. — Пелмен, приготвен от трохи ръчен хляб.

Цитра опита супата. Беше ароматна, а подобното на луна топче — великолепно. Успокояваща храна , помисли си Цитра, тъй като някак я накара да се изпълни с покой отвътре навън.

— Баба ми казваше, че наистина може да излекува настинка.

— Какво е настинка? — попита Цитра.

— Предполагам, някоя смъртоносна болест от Епохата на смъртните.

Беше невероятно, че някой, живял само две поколения преди Косач Кюри, може да знае какво е да си смъртен — да се тревожиш за живота си всеки ден и да знаеш, че смъртта е по-скоро даденост, отколкото изключение. Цитра се замисли какво ли би си помислила бабата на Косач Кюри за днешния свят, в който вече нямаше какво да се лекува със супата ѝ.

Щом приключи с яденето, Цитра събра сили за онова, което знаеше, че трябва да каже на Косача.

— Има нещо, което трябва да знаете — започна Цитра. — Ксенократ ми показа текст, за който настояваше, че е бил писан от Косач Фарадей. Почеркът беше неговият, но не мога да си представя, че е излязъл изпод неговата ръка.

Косач Кюри въздъхна.

— Боя се, че наистина го е направил.

Цитра не го очакваше.

— Значи сте го видели?

Косач Кюри кимна.

— Да, видях го.

— Но защо би написал нещо подобно? Той твърди, че съм искала да го убия. Че кроя коварни планове. Нищо от това не е истина!

Косач Кюри леко се усмихна на Цитра.

— Не е имал предвид теб, Цитра — обясни тя. — Написал го е за мен.

— Когато Фарадей беше още само младши Косач — едва на двайсет и две години — той ме взе за стажант — разказа ѝ Косач Кюри. — Аз бях на седемнайсет, изпълнена с бунтарско възмущение към свят, който все още преминаваше през родилните мъки на трансформацията. Безсмъртието беше факт едва от петдесет години. Все още имаше раздори, политическо позиране и дори страх от Бурята. Можеш ли да си го представиш?

— Страх от нея? Кой изобщо би могъл да изпитва страх от Бурята?

— Хората, които имаха най-много за губене. Престъпници. Политици. Организации, процъфтяващи чрез потисничество над другите. Въпросът бе, че светът още се променяше, а аз исках да спомогна да се промени по-бързо. И двамата с Косач Фарадей имахме сходни възгледи и подозирам, че тъкмо заради това ме избра. И двамата бяхме водени от копнеж да използваме Прибирането за разширяване на пътя към човечността.

— О, трябваше да го видиш по онова време, Цитра. Живяла си с него единствено като старец. Той искаше да остане такъв, за да се предпази от изкушенията на страстта на по-младите мъже. — Косач Кюри се усмихна, докато говореше за някогашния си ментор. — Спомням си как стоях пред вратата му нощем, слушах го, докато спи. Помня, че бях седемнайсетгодишна. Дете в много отношения. Мислех си, че съм влюбена.

— Почакайте… били сте влюбена в него?